Археолози се опитват да разгадаят символичния код на изпъстреният с дупки Площад на Луната в Теотиуакан (видео)

Дупките, намиращи се в югозападния край на "структура А" в Теотиуакан

В продължение на няколко седмици археолози от Националния институт по археология и история на Мексико (INAH) за пръв път извършват разкопки и изследвания под повърхността на Площада на Луната в древния град Теотиуакан. Екипът се изненадва, когато погледнатият от въздуха площад пред голямата Пирамида на Луната, се оказва осеян с кратери, подобно на лунен пейзаж. 

Учените са проучили поредицата от обраслите с мъх дупки. Освен това са установили, че проходите между тях се събират в един център, а цялата “картина” е ориентирана по основните посоки на света. В някои от дупките са открити речни камъчета. Всичко това, смятат археолозите, намеква за кодирана символика, която жителите на древния Теотиуакан са пресъздали още в началните дни на съществуването на града, преди почти 2000 години. 

Разкопките на пространството пред Пирамидата на Луната

“Изправени сме пред нов център на града, нов космологичен център. Площадът на Луната не е изглеждал така, както го виждаме днес. Бил е изпъстрен от дупки, канали и стели; сградите са били разположени значително по-далеч, а Пирамидата на Луната е била по-ниска. Варовикът, с който е покрит площада е бил обработван – открихме повече от 400 кухини, използвани в продължение на над пет века. Натъкнахме се на малки дупки с диаметър между 20-25 сантиметра и дълбочина от около 30 сантиметра, с които е бил изпъстрен целия площад. В определени райони тези дупки са по-концентрирани. Много от тях са пълнени с речни камъчета, донесени от някъде другаде”, разказва д-р Вероника Кабрера Ортега, водещ изследовател в разкопките. 

От INAH уточняват, че проектът има за цел да проучи сърцето на Площада на Луната, който е играл важна роля в древния град. Работата по разкопките е започнала през миналата година, като е възобновена в началото на април тази година и трябва да приключи до края на месец юли.

Изследванията са съсредоточени върху площта пред Пирамидата на Луната, която за специалистите е позната като “структура А” – 25-метровата дистанция непосредствено пред пирамидата, където се намират 10 малки олтара. С проучването си археолозите се опитват да открият произхода на ритуалното място от Площада на Луната. С помощта на съвременните методи за радиолокационни проучвания, те ще сканират поредицата от дупки, изсечени във варовика от древното население на Теотиуакан. 

До този момент археолозите са открили пет изцяло запазени каменни стели

За момента е ясно, че това място е изглеждало коренно различно от начина, по който може да се види днес. Някога площада е бил “заключен” между 13 базови структури и Пирамидата на Луната, която е издигната в последните столетия от съществуването на Теотиуакан (350 – 550 година). 

Досега са открити пет цели стели, поставени в дупки. На височина стелите варират между 125 и 150 сантиметра и тежат между 500 и 800 килограма. Все още се очакват резултатите от анализите на камъка, но учените изказват предварителните си предположения, че стелите са издялани от каменни блокове в Пуебла, подобно на няколкото други, открити по-рано в разкопките на Теотиуакан. 

“Преди години археологът Ото Щьондубе твърдеше, че Структура А представлява “квинкунс” или “Теотиуакански кръст”, чиято форма се асоциира с космологичните схващания на местните. Но досега липсваха повече доказателства, които да са в подкрепа на това твърдение. Когато се натъкнахме на дупките и на каменните стели, започнахме да подозираме, че мястото наистина е натоварено със символизъм, но не толкова с небесните измерения, а с подземния свят”, разяснява Вероника Ортега в прессъобщение за сайта на INAH. 

Няколко от дупките, изсечени във варовика  в югозападната

част на "структура А" и една от стелите, вътре в дупката

Стелите са открити в дупки с диаметър около 60 сантиметра и дълбочина между 3,5 и 4 метра. Дупките трябва да са били издълбани в ранните години на заселване на града (около 100 година). Случило се е по същото време, когато е построена Пирамидата на Слънцето, и когато е започнат строежа на Пирамидата на Луната. Според експертите на INAH, системата от канали е била използвана в продължение най-малко на 500 години, защото са открити доказателства (керамични материали), че дупките са били отваряни и после отново запечатвани. 

“Възможно е, хората на Теотиуакан да са поставили стелите в заключителния етап на строежа. Може би с поставянето им са осветили мястото или са легитимирали върховенството на почитаните от местните божества. Въпреки че не сме разбрали напълно контекста, ясно е, че каменните стели са имали важна връзка с водните божества. На това място (Площада на Луната), най-големите скулптури, които са открити, са на богинята на плодородието и водите Чалчиутликуе, което ни навежда на мисълта, че цялото пространство е било посветено на култа към това божество. Многото дупки, концентрирани в района, вероятно са били част от символични дейности, церемонии или ритуали, по време на които хората са се събирали на отвореното площадно пространство и са пускали в дупките речни камъчета – не е изключено това за тях да е символизирало идеята за плодородие”

Друга важна находка са откритите само на 10 см под повърхността два канала, които са свързани с главния олтар на Площада на Луната. Съвсем сигурно е, че и те са имали ритуално значение, а не са служели просто като дренажна система. Двата канала са с ширина между 1,5 и 2 метра. Започват при северните и южните стъпала към главния олтар, след което се насочват в съответните посоки на света, като всеки от двата е с дължина около 25 метра, а на дълбочина достигат и до 3 метра. 

“За пръв път със сигурност се знае, че привидно празните пространства не винаги са лишени от археологични находки. Специално в Теотиуакан откритите публични пространства – Цитаделата и площадите пред пирамидите на Слънцето и Луната, са носители на по-дълбок символизъм, отколкото предполагаме, че е скрит в архитектурните и градоустройствените решения на древните. Вероятно тези места са осъществявали истинското “освещаване” на околните сгради в района. Всъщност, предстои ни да проучваме цял един “подземен” свят”, казва в заключение ръководителят на разкопките.