3 април 2016 г.

Мумия на момиче от Лулаилако, открита в некропол на границата между съвременните Чили и Аржентина
Учени съобщават за резултатите от проведен масов тест на ДНК от древни индианци, което им дава основание да твърдят, че появата на конкистадорите и  пренесените от тях в Новия свят болести от Европа наистина са станали основната причина за изчезването на “първичните народи” на Америка.

Анализи на “възкресена” ДНК от няколко популации древни индианци показват, че пристигането на европейците е причинило рязкото намаляване на броя на местното население, пишат учените в статия за списание Science Advances.

Останки от погребение на представител на културата Лима, открити в Хуака Пуклана - голямата пирамида в столицата на Перу, Лима
"Учудващо е, но нито един от проучените от екипа ни геноми, които открихме в останките на над сто древни индианци, не е оставил следа в ДНК-то на съвременните аборигени на Америка. Единственият сценарий, който обяснява тези данни, е пълното изличаване на изолираните една от друга популации от индианци, след като са влезли в контакт с европейците”, казва Бастиен Ламас от университета в Аделаида, Австралия, чийто екип е автор на изследването.
"Последните дни на Теночтитлан. Завладяването на Мексико от Кортес". Картина от XIX век
Ламас и колегите му достигат до този извод, който за пореден път хвърля отговорността върху испанските конкистадори и другите европейци – завоеватели и пътешественици, за геноцида (именно така авторите на изследването описват случилото се) над индианците, след като са изследвали ДНК образци, извлечени от почти 100 мумии от инки и други костни останки на представители от коренните американски племена.

Учените се фокусират върху т.нар. митохондриална ДНК – малък сегмент от генома, който се съдържа в митохондриите, енергийните центрове на клетките, и който се предава заедно с тези органели от майката на детето. Съвременните генни инженери използват митохондриалната ДНК за да съставят “родословните дървета” на различни народи и да проследяват по този начин миграцията им и историята им.
Рисунка на ацтеките от XVI век, изобразяваща болни от дребна шарка
Използването на сегментите от митохондриалния геном е позволило на екипа на Ламас да проследи как са мигрирали различните групи индианци през периода почти от появата им на американския континент, преди приблизително 16 000 години, и до началото на съвременната ера в историята.

Сравнението на митохондриалната ДНК сочи, че предците на индианците на практически не са контактували помежду си след първоначалното им разселване в двете Америки. Разделили са се на изолирани една от друга групи преди около 8-9 хиляди години. В този си вид общностите им са просъществували до началото на Новото време, когато на практика всички древни хаплогрупи и митохондриална ДНК напълно изчезват.
Де Сото провъзгласява завоюването на Мисисипи. Картина от Ротондата на Капитолия във Вашингтон.
Подобно развитие на събитията, отчитайки и това, че всички образци на ДНК са от гъсто населени райони в Северна и Южна Америка, еднозначно показва, че носителите им масово са “престанали да съществуват” – загинали са по насилствен начин, или са били повалени от болести.

Тъй като това “глобално измиране” на хаплогрупите и митохондриалната ДНК съвпада с времето, когато в Америка проникват конкистадорите, може да се говори – смята Ламас – за вината на европейците за рязкото намаляване на популациите от индианци. Ученият е убеден, че изследването на екипа му доказва пряката вина на европейците за пълното изчезване на цели племена от местното население.


0 коментара:

Публикуване на коментар