Крис Алън, микробиолог от университета в Белфаст, участник в екипа, който се опитва да намери пътя на картагенските войски, разказва пред “The Conversation” за резултатите от работата на учените.
От дистанцията на времето знаем какво се е случило и точно това ни дава основания да смятаме, че случилото се преди повече от 2200 години е изиграло ключова роля в развитието на античен Рим, а от там и в цялата история на Европейската цивилизация. В продължение на над 2 000 години историци, държавници и най-големите умове на науката са се опитвали да построят маршрута, по който Ханибал се озовава в тила на Рим. Даже Наполеон е проявявал интерес по темата.
Но до този момент няма солидни археологични доказателства, които да подкрепят една или друга теория. Екипът учени, в който участва Крис Алън, е ръководен от Бил Маханей от Университета “Йорк” в Торонто. Учените успяват да открият солидни доказателства за най-вероятния маршрут, по който са преминали картагенските войски. Те твърдят, че това се е случило през прохода Col de Traversette. Този тесен проход се вие между поредица върхове, намиращи се на границата между съвременните Франция и Италия - югоизточно от Гренобъл във Франция и югозападно от Торино в Италия. Пълните данни от изследването екипът е публикувал в Archaeometry.
Проходът Traversette се намира на надморска височина от около 3000 метра и дори в наши дни прекосяването му е доста изтощително занимание. За пръв път преди около век британският биолог и учен сър Гавин де Биър посочва този проход като евентуалното място, откъдето Ханибал прехвърля Алпите. Но хипотезата му не получава широка подкрепа в академичните среди, или поне голяма част от тях изразяват несъгласието си.
Преди това като потенциални кандидати за точки от маршрута на Ханибал са сочени Col du Clapier, проход, който се намира на надморска височина от 2400 метра и е доста пò на север, но е значително по-лесен за преодоляване. Изборът му се основава най-вече на написаното както от съвременните, така и от античните историци, като например Тит Ливий, който живее в Падуа около 200 години след историческото събитие, но който никога лично не е посещавал прохода. Така че, не е изключено много от свидетелствата на Ливий да се окажат повече плод на хрумванията му, отколкото фактологично верни.Съвременните учени използват в проучването си микробиологични и генетични анализи, химически анализи на околната среда, анализи на полените и геофизичните данни. В близост до Col de Traversette се натъкват на големи по мащабите си остатъци от фекални останки – вероятно конски тор. Останките от конски фъшкии при първоначалното датиране с радиовъглеродния метод показват, че са от около 200 г. пр.н.е. – много близо до исторически документираните събития от 218 г. пр.н.е. Останките са намерени в утайките на високопланинско езерце. То е един от малкото източници на прясна вода, която може да се използва за напояването на голям брой животни. Мястото е открито по-рано по време на геоложки експедиции в района и е добре описано от специалистите, в това число и скалните срутвания, с които Ханибал също е трябвало да се справи.
Над 70% от микробите, идентифицирани в пробите от конска тор, са от групата, известна като Clostridia. Учените установяват, че същите микроорганизми присъстват в огромни количества в отлаганията по езерното легло. Много по-ниски нива от Clostridia са открити в околностите на мястото на проучването. Учените са наясно, че това са били бактерии от този вид, защото вече разполагат с частичната им ДНК-последователност и знаят какви са особеностите ѝ. Бактерията е много устойчива в почвата и така е оцеляла в продължение на хиляди години.
Екипът си задава въпроса, защо Ханибал е избрал много по-трудния за преодоляване проход Traversette, за да прекоси Алпите? Към този момент, казва Крис Алън, можем само да изказваме хипотези, но е много вероятно да се окаже, че картагенският пълководец просто не е имал друг избор. Ханибал е трябвало да се съобразява не само с действията на римските армии; в онези антични времена регионът е населяван от многобройни галски племена, които са представлявали сериозна военна сила. Може би Ханибал е бил принуден да избере по-трудният, но и по-неочакван маршрут, за да избегне да попадне в катастрофална засада.
Учените обаче подчертават, че макар и откритието им да е вълнуващо, то все още не е на 100 процента сигурно, че откритите от тях бактерии са пренесени от коне – съществува вероятност да са се появили от човешки екскременти. Ще са нужни допълнителни генетични анализи и сравняване на резултатите с други подобни анализи. Крис Алън се е заел да сформира екип, който да състави пълен или поне почти пълен геном на Clostridia, открити в Traversette.
Освен това специалистите се надяват, че ще могат да открият яйца от паразити, които да са оцелели и да им послужат като “генетични капсули на времето”. Подобна информация би хвърлила допълнителна светлина за преминаването на коне, хора – и дори прочутите бойни слонове на Ханибал – през прохода Traversette преди над 2200 години. С наличието на такива генетични данни може по-прецизно да се установи източникът, а вероятно и географският регион от където произхождат античните животни – достатъчно е само да се сравнят проби от няколко микробиологични изследвания, казва в заключение Крис Алън.
0 коментара:
Публикуване на коментар