23.4.17

Световната си известност Мигел де Сервантес дължи най-вече на “Знаменитият идалго Дон Кихот де Ла Манча” – романът, превърнал се в едно от най-великите произведения на световната литература. 

На 9 октомври 1547 година в енорийските книги на Алкала де Енарес край Мадрид е записано, че е извършено кръщене на Мигел де Сервантес Сааведра. В кръщелното му свидетелство е записано буквално: „Неделя, деветия ден на месец октомври в годината на нашия Господ хиляда петстотин четиредесет и седма, Мигел е венчан и кръстен, син на Родриго Сервантес и неговата съпруга доня Леонор.“ Същата тази неделя е Архангеловден, затова и детето получава по традиция името на светеца, когото почитат – Архангел Михаил. От този запис историците извеждат рождената дата 29 септември 1547 година, когато на бял свят в заможното семейство на Родриго Сервантес и доня Леонор се появява синът им Мигел де Сервантес.

Младежките си години Мигел прекарва в служба на краля. Участва в кървавата морска битка край Лепанто през 1571 година, в която съюзническите сили на християнска Европа нанасят голямо поражение на османския флот. Точно в това сражение, според една от версиите, Сервантес е ранен в ръката и после трудно си служи с нея. По пътя обратно към дома е пленен от алжирски пирати и продаден в робство. Прави няколко опита да избяга, но всички се провалят. Все пак, през 1580 година християнски мисионери успяват да откупят свободата му.

След завръщането си в Испания се установява в Мадрид и изцяло се отдава на заниманията с литература. Публикува няколко произведения, които обаче не му носят много успехи. Сервантес заминава за Севиля. Основната причина за преместването му е малките приходи, които му носят литературните му занимания. В Севиля постъпва на интендантска служба. Но и там нещата не вървят гладко и дори за кратко попада в затвор. Животът му по това време е постоянно редуващи се нищета, беди и проблеми.

Мигел де Сервантес обаче не спира да пише. Собствената му съдба става за него средството, с което да изучи и разбере живота на испанеца във всичките му аспекти. През 1604 година Сервантес публикува първата част на романа “Знаменития идалго Дон Кихот де Ла Манча”, който му носи успех в Испания, но прави името му известно и извън пределите на родината му.

От този момент, до смъртта му, Сервантес не спира да пише. Освен втората част на “Дон Кихот”, за времето между 1604 и 1616 година под перото му излизат няколко новели, много драматични творби, поемата “Пътуване до Парнас” и романа “Персил и Сигизмунда”, който е отпечатан вече след кончината на писателя.

Сервантес работи до последния ден от живота си. Няколко дни преди да почине се подстригва за монах. На 23 април 1616 година Мигел де Сервантес почива. Всъщност, и това не е точно така – погребан е на 23 април 1616 година, а почива предния ден. Но историята е приела 23 април за дата на смъртта му.

Другият титан на перото, английският поет Уилям Шекспир умира на 23 април 1616 година, т.е. същият ден, в който почива и Мигел де Сервантес. В тяхна чест, както и заради факта, че на същата дата по-късно са родени писатели като Инка Гарсиласо де ла Вега, Морис Дрюон, Владимир Набоков и Мануел Валехо, ЮНЕСКО определя 23 април за Международен ден на книгата.
Тук обаче трябва да се направи уточнението, че Сервантес и Шекспир не умират в един и същи ден. Испания приема григорианския календар през 1582 година, а през 1616 година Англия все още използва юлианския календар. Така Шекспир почива десет дни след погребението и единадесет дни след смъртта на Мигел де Сервантес.

В началото на 2015 година, след векове издирване на гроба на Сервантес, учени и археолози съобщиха, че са открили гробницата му под кулата в манастир в Мадрид. Изживял един вълнуващ и пълен с перипетии живот, Мигел де Сервантес записва името си във вечния списък на най-големите писатели в човешката история.

0 коментара:

Публикуване на коментар