Зловещото място е концентрационния лагер Бухенвалд. На 11 април 1945 година, когато американските войски вече са близо до Ваймар, в лагера избухва въстание, в резултат на което затворниците успяват да установят контрол. В памет на това 11 април е провъзгласен за Международен ден на бившите политзатворници и концлагеристи.
Бухенвалд се намира близо до град Ваймар в Тюрингия. През месец юли 1937 г. в лагера са преведени първите затворници, които идват от разформированите лагери в Заксенхаузен, Заксенбург и Лихтенбург. В началото в Бухенвалд са затворени предимно евреи, политически затворници, криминални престъпници и сектанти. След нахлуването на Германия в СССР, в лагера започват да карат и руски военнопленници.
За да се опише зловещата обстановка в лагера са нужни години. За времето, през което Бухенвалд функционира, през него преминават около 250 000 човека. Нечовешките условия, гладът, епидемиите, опитите, провеждани върху затворниците, както и целенасоченото изтребване чрез разстрел или масовите кремации, костват живота на над 56 000 от затворниците. Само през последната година на съществуването му смъртта си намират 13 959 души. След освобождаването си още стотици почиват от крайно изтощение.
През 1943 година в близост до Бухенвалд е построен подземния лагер Дора, в който затворниците са принудени да произвеждат ракетите V2 (Фау-2) – първите балистични ракети, разработени от Вернер фон Браун, с които Хитлер разчита да обърне хода на войната.
Когато на 11 април 1945 година затворниците овладяват лагера, в плен са взети около 80 есесовски войници от охраната. На 13 април в лагера пристигат американски части. Три месеца по-късно Бухенвалд е предаден под командването на руските части. НКВД (Националния комисариат по вътрешните работи в СССР) превръща лагера в място, на което се изпращат арестуваните членове на партийното ръководство на НСДАП, влиятелни нацистки активисти, ръководители на нацистки учреждения – всички, попадащи в списъка за мероприятията по денацификация на Германия. Лагерът е закрит през 1950 година и е превърнат в мемориал, в памет на жертвите от периода 1937 – 1945 година.
Заради употребата му в Бухенвалд, изразът “Всекиму своето” (както и употребяваният в другите концентрационни лагери “Трудът освобождава” /Arbeit macht frei/) днес се приема като олицетворение на нещо зловещо. Всъщност, това е класически принцип за справедливост, залегнал в романоезичните общества. Suum cuique (латинската фраза на сентенцията) води началото си от древна Гърция.
Още Платон пише, че справедливостта я има, “ако всеки върши своето си и не се меси в работите на другите”, и че “всеки трябва да получи своето и не може да бъде лишаван от своето (право, собственост, имущество). В античния Рим фразата често е произнасяна от философът и оратор Цицерон. В едно от съчиненията си “За природата на боговете” Цицерон задава въпроса “А правосъдието, което дава всекиму своето, какво отношение има към боговете?” (Nam iustitia, quae suum cuique distribuit, quid pertinet ad deos?) По-късно изразът става мото на Пруския орден на Черния орел и от там – във времената на Третия райх – се появява в нацистката пропаганда. Днес в самата Германия и в страните, окупирани от нея по време на Втората световна война, именно заради употребата му в Бухенвалд, принципът на справедливостта е натоварен с тотално противоположно значение и се приема изключително негативно.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар