28 март 2017 г.

Рафаело Санцио да Урбино или Рафаело Санти, но най-просто казано Рафаело се появява на бял свят в най-подходящото време – време, когато Ренесансът изпитва остра нужда от творци, които да върнат в света идеалите на хуманизма и красотата.

Рафаело се ражда на 28 март 1483 година. Всъщност, налага се уточнението, че датата може да е 26 март или 6 април. Объркването идва от това, че Джорджо Вазари – биографът на големите творци от онова време, пише, че Рафаело почива на 37-ия си рожден ден на 6 април 1520 година. И добавя, че се е родил и починал на Разпети петък, което няма как да е вярно и за двете дати. През 1483 година Разпети петък се пада на 28 март, затова и повечето изследователи приемат тази дата.

Рафаело се ражда в семейството на художника Джовани Санти и детските му години преминават в родния град Урбино. Между 1500-1504 година, според Джорджо Вазари, учи рисуване при друг известен художник за времето си – Пиетро Перуджино от Перуджа. От този период се раждат произведения, в които си личи подражателският стил на младия Рафаело. Говори се, че дотолкова добре успявал да рисува в стила на учителя си, че трдуно се различавали неговите платна, от тези на Перуджино. От този период са платна като “Трите грации” и “Сънят на рицаря”, както и “Свети Георги в борба с дракона”.


През 1503 г. Рафаело заминава за Флоренция, където се запознава с творчеството на другите големи творци на епохата - Леонардо да Винчи, Микеланджело и Донатело. По това време и под влияние на големите гении на четката, се формира собственият стил на младия Рафаело. Картините му стават по-раздвижени, а познанията му се обогатяват. Сприятелява се с монаха-живописец Фра Бартоломео. Във Флоренция Рафаело се прочува със своите Мадони и се посвещава изцяло на тях. През 1504 година се появява първата от значимите му творби - "Обручение Богородично", в която личат новите му идеи и композиционни решения. Същата година рисува „Мадоната на великия херцог”, отличаваща се със строга красота, за разлика от по-късните меки и миловидни образи. Като подарък за свой приятел, флорентински търговец създава „Мадоната с щиглеца” (1505), където Богородица е изобразена с младенеца и малкия Йоан, който подава на Исус птица щиглец, символ на плодовитостта. В тази картина Рафаело използва характерната на Леонардо да Винчи пирамидална композиция.

Сред другите творби от Флорентинския му период са "Портрет на Пиетро Бембо", "Млада жена с еднорог", портрет на Анджело и Магдалена Дони, "Полагане в гроба" и "Оплакване на Христа", "Мадона Естерхази" и "Хубавата градинарка".


През 1509 г. Рафаело получава поръчка от папа Юлий II, с която му се възлага да проектира и изпише три от залите на Ватиканските музеи- Станца дела Сигнатура, Станца ди Елеодоро и Станца Залия, които по-късно биват наречении Стаи на Рафаело. Най-известните му творби са фреските в Станца де ла Сигнатура (Залата на печата, мястото, където се подпечатват всички папски документи) - „Атинската школа“ и „Диспутът за Светото писание“. „Атинската школа“ (1509-11) е пример за използването на линейната и въздушна перспектива. В нея Рафаело изобразява много от великите философи, поети и мислители на античността - Аристотел, Платон, Питагор, Хераклит и Птолемей. Платон със своя облик напомня Леонардо да Винчи, Хераклит - Микеланджело, а последните изследвания с рентгенова апаратура показват, че тази фигура е била добавена по-късно. Евклид /Браманте/, рисуващ геометрични фигури и в долния десен ъгъл, където са изобразени Птоломей с глобуса и Заратустра с небесната сфера, художникът си е направил автопортрет (нарисувал се е като младеж с червена дреха и зелена шапка).

В Рим Рафаело създава не само фрески, но и много отделни живописни платна. Рисува портрет на красивата дъщеря на хлебар от Трастевере - "Дона Велата". През 1513 година създава едно от най-известните си произведения - "Сикстинската мадона". Творбата придава на Мадоната излъчването на кралица, въпреки скромното ѝ облекло, защото е поставена в обкръжението на папа Сикст и св. Варвара. Рисува още много картини с религиозни и мистични сюжети. Една от последните му творби е "Преображение Христово", която създава по поръчка на Джулио ди Медиано.

Рафаело е забележителен и с постиженията си като архитект. Създава един от шедьоврите на ренесансовата архитектура - вила „Мадама“. Дворецът Пандолфини във Флоренция също е по проект на Рафаело.

Подражавайки на Микеланджело, Рафаело пише и стихове, най-вече - сонети.


Джорджо Вазари не посочва с подробности причините за скоропостижната смърт на Рафаело. Големият майстор на четката се слави с бурния си начин на живот, особено що се отнася до “подвизите” му на сексуалния фронт. Според една от версиите, точно прекаляването със секса става причина за внезапната му кончина. Но от друга страна е известно, че последните 15 дни от живота си Рафаело бърза да сложи ред в земните си дела, диктува завещанието си и получава последно причастие. Вероятно причина за смъртта му става неправилно лекувана римска треска.

Каквато и да е истината, Рафаело Санти почива на 6 април 1520 година. В Рим всички скърбят за загубата на големия маестро. Урната с праха му е погребана в римския Пантеон. След смъртта му Пиетро Бембо пише епитаф, който е изсечен над гробницата му: "Тук лежи Рафаел, от когото Природата се опасяваше, че ще бъде победена и която умря заедно с него".

0 коментара:

Публикуване на коментар