21 март 2016 г.

снимки: NASA
На пръв поглед това е поредната снимка на красотата, която представлява едно кътче от безкрайната Вселена. Синьо, виолетово и розово – калейдоскоп от безметежни галактики, реещи се далеч от нас в космоса.

Всъщност, тази многоцветна мъгла е мястото, където се сливат два галактични купа, образувайки един нов, масивен обект, вписан в каталозите като MACS J0416.1-2403 (или MACS J0416 за по-кратко).

MACS J0416 се намира на 4,3 милиарда светлинни години от Земята, в посока на съзвездието Еридан. Новото изображение на региона е направено от няколко различни телескопа: “Хъбъл” на NASA/ESA (заснемащ звездите и галактиките във видимата част на спектъра), рентгеновата космическа обсерватория на NASA “Чандра” (дифузните емисии в синьо) и NRAO Jansky Very Large Array (дифузните емисии в розово). Всеки от телескопите заснема различен елемент от клъстъра, за да може астрономите да проучат във всички детайли MACS J0416.

Както всички галактични клъстъри и MACS J0416 съдържа огромни количества тъмна материя, която оказва влияние на видимата светлина, изкривявайки образите на лежащите по-далеч галактики. На това изображение тъмната материя “се съвместява” идеално с наситено сините тонове, които представляват горещи газове. Това от своя страна означава, че двата клъстъра все още не са се сблъскали “челно” – ако това се беше случило, тъмната материя и горещите газове щяха да са разделени. MACS J0416 е място, където могат да се видят и други феномени: например, компактни ядра от горещ газ, които също биха били нарушени, ако колизията вече се беше случила.

Заедно с други пет галактични клъстъра, MACS J0416 е основна част от проекта на “Хъбъл” Frontier Fields programme, в рамките на който се събират данни за тези структури. Поради огромната си маса, клъстърът се явява като огромна увеличителна лупа, изкривяваща и “усилваща” светлината за обекти, разположени зад него, спрямо нашето местоположение. Астрофизиците използват феномена на гравитационните лупи, за да търсят галактики, зародили се само няколко стотици милиона години след началото на Вселената – Големият взрив.


0 коментара:

Публикуване на коментар