12 март 2017 г.

Лилавите тонове от древни времена се смятали за признак на царственост. Обяснението за привързаността към този цвят е проста – само богатите хора са можели да си позволят разкоша, да купуват скъпите багрила, с които да оцветят дрехите си в различните нюанси на лилавото – от пурпурното до виолетовото.

Развитието на химията обаче прави революция в създаването на изкуствените оцветители и дрехите, обагрени в различни цветове, стават достъпни за по-голям кръг от хора. В разгара на промишлената революция в Англия - в средата на XIX век – лилавият цвят носи богатството на един от пионерите в органичната химия.

На 12 март 1838 година в Лондон се ражда Уилям Хенри Пъркин. Баща му е заможен занаятчия, изработващ мебели по поръчка. Това позволя младият Пъркин да бъде добре образован, а на 15 години да постъпи и в Кралския колеж по химически науки. Там Пъркин се обучава под ръководството на Август Вилхелм фон Хофман – химикът-органик, който открива наличието на анилина в каменовъгления катран. Именно в тази област са експериментите, които той провежда, а в качеството на помощник е ангажиран младия Уилям Пъркин.

Освен това Хофман е зает със задачата да намери синтетичен заместител на хинина, лекарство, получавано от кората на хининовото дърво, незаменимо в лечението на малария. По време на великденската ваканция през 1856 година Хофман заминава за кратка почивка в родната си Германия. В отсъствие на наставника си, Уилям Пъркин прави няколко експеримента, които са започнали по-рано заедно с Хофман. При един от експериментите Пъркин подлага на окисление анилин, смесен с калиев дихромат. В резултат получава твърда черна стопилка, която на обикновен език химиците наричат... “провал в опита”. Решава да почисти колбата със спирт и тогава вижда лилавите нюанси, които предизвиква добавянето на алкохола.

Откритото багрило се оказва много търсено. Англия е в разгара на промишлената революция и количествата вълнени платове, които се произвеждат в неизборимите текстилни фабрики на Острова е колосално. Пъркин патентова откритието си, наричайки го мовеин, на цветето, което е със сходна окраска.

Оцветителят е много изгоден за производителите на платове. За разлика от естествените оцветители, добивани след сложни процедури предимно от преработката на мидени черупки, мовеинът се добива лесно, струва много по-малко, а оцветените с него платове не губят цвета си, даже след многократно изпиране. Пъркин става заможен човек. Когато открива мовеинът той е само на 18 години.

През целия си живот сър Уилям Пъркин продължава да работи по откриването на нови органични оцветители. Създава британското виолетово и пъркиново зелено, изнамира начин за синтез на комарина – една от първите изкуствено синтезирани суровини, използвана в производството на парфюми. Реакцията, която изнамира за синтез на канелената киселина получава неговото име – реакция на Пъркин.

Сър Уилям Пъркин почива на 14 юли 1907 година след прекарана тежка пневмония.

0 коментара:

Публикуване на коментар