26.2.17

За колосалния му талант може да се пише много. За биографията му – също. За него е известно, че цял живот е сменял любовниците си като ръкавици, но все пак една е наричал “истинската ми жена”.

Той е Виктор-Мари Юго, тя – Жулиет Друе. Юго е роден на 26 февруари 1802 година в Безансон. Първият му роман излиза още когато е на 21 години. И… биографичните му данни ги има в енциклопедиите. Там обаче се споменава само мимоходом за 50-годишната му връзка с Жулиет Друе – жената, която никога не става негова съпруга, но която буквално обсебва живота му.

Когато се запознават Виктор Юго е на 31 години и е постигнал доста успехи. Вече е публикувал най-известната си творба – “Парижката света богородица” и се къпе в слава. Женен е и се грижи за петте си деца. Жулиета Друе пък изобщо не се радва на късмет в живота. На две години остава сирак, на 19 е вече любовница на известния скулптор Жан Жак Прадие и, естествено, забременява. На 26 години момичето “от народа” вече е известна куртизанка.

Когато отношенията й със скулптора стигат до своя край, тя е принудена да търси начини за да прехранва себе си и новородената си дъщеря. Намира работа в театър. Заплащането е малко, а зрителите се интересуват не толкова от таланта й, колкото от красотата на младата жена. Затова пък пред Друе се отварят нови възможности: появяват се състоятелни ухажори, които й правят подаръци или директно й помагат материално. Попадайки сред висшето общество Жулиета гребе с пълни шепи от благата му. Посещава светски събирания, носи скъпи украшения, купува си нови тоалети… Разбира се, парите пак не й стигат и често се налага да взема заеми.

Всичко това се променя, когато съдбата я среща с Виктор Юго. Някои биографи на Юго твърдят, че двамата се запознават на бал с маски, но по-разпространената версия е по-романтична. Веднъж Юго присъствал на репетиция на театрална постановка по неговата “Лукреция Борджия”. Една от второстепенните роли е поверена на Дуре. Тъй като не я считали за особено талантлива, младата жена се налагало да се примирява с епизодични роли. Когато й предложили роля в “Лукреция Борджия” Друе веднага приела с думите “В пиесите на господин Юго няма малки роли”.
Когато Юго я видял, облечена в пищна рокля, с корона на главата, се влюбил. Приятелите му веднага се втурнали да го убеждават, че не си струва да се захваща с младата “въртиопашка”, но кой ли ги слушал?

Започвайки авантюрата с Жулиета Друе, писателят й поставя много ясни условия. От нея се иска да напусне театъра и да скъса с всичките си ухажори, даже и с богатият руски княз Анатолий Демидов, който наема за нея луксозни апартаменти в Париж. Спира да се появява и на светските приеми, а средствата, с които живее, са само от това, което й дава Юго. А писателят не се славел като щедър човек.

В обществото слухът за новата любовница на Юго се разпространява мълниеносно. Самият писател, без да се смущава, се хвали, че се чувства далеч по-добре, отколкото във “времената на непорочност”. В същото време любовницата му полага всички усилия, за да не дава поводи за слухове и сплетни. Друе започва да води буквално отшелнически живот. Спира да купува дрехи и то не само, защото няма нужните средства, а и защото Юго я убеждава, че никоя рокля не може да добави повече нищо към красотата на една жена.

И въпреки ограниченията, Жулиета се чувства доволна. Юго я нявестява често, остава да нощува при нея, но не иска да се развежда със законната си съпруга. По онова време семейството му се държи заедно по-скоро заради петте деца, които трябва да отглеждат (жена му също си имала увлечение по друг мъж).

Но и между Друе и Юго нещата стигат до скандал. И в дъното му, разбира се, са парите. Оказва се, че бившата актриса дължи на различни хора ни повече, ни по-малко от 20 000 франка – огромна сума за ония времена.
Кредиторите преследват Друе, която въпреки, че залага всичките си ценни вещи и тоалети, пак не може да се разплати. Юго се поддава на гнева си, изкрещява “Сбогом завинаги!” и напуска любовницата си. Когато се връща, за да се извини, намира апартамента пуст. Жулиета напуска Париж и не оставя новият си адрес. След няколко дни все пак писателят успява да открие, че Друе е тръгнала при свои роднини в Нормандия. И тръгва след нея с дилижанс.

Романът на писателя и бившата актриса продължава половин век, до самата смърт на Жулиета. В интерес на истината, когато красотата й започва да повяхва, Юго отново започва да се заглежда по други жени. Случва се и да води някои от новите си увлечения в дома на Друе. Тя търпеливо понася всичко, защото Юго я убеждава, че истински обича само нея. Между двамата постоянно тече кореспонденция, а писмата преливат от нежност. Жулиета непременно нарича в тях избраника си велик поет и свой Бог.

Когато Друе е около 40-годишна, писателят започва връзка с млада омъжена дворянка. Авантюрата обаче завършва зле. Ревнивият съпруг наема полицейски служители, за да следят невярната съпруга и любовниците са спипани “по време на прелюбодеянието”. Разразява се страшен скандал. Юго се спасява от затвора само заради произхода си и титлата, която притежава. Младата му любовница обаче попада зад решетките.

Юго се разделя с мимолетното си увлечение и отново се връща при Друе, която продължава да нарича “моята истинска жена”. Което не му пречи постоянно да й изневерява – за “любвеобилността” на Юго се носят легенди.

А Жулиета продължава все така да поддържа писателя – и в добрите, и в лошите му времена. Той й посвещава стихове. За последната им годишнина Юго й подарява своя снимка с посвещение “Петдесет години любов – това е най-прекрасното съпружество”.

Три месеца по-късно Жулиета Друе почива. Юго я надживява само с две години. Макар до последно да се впуска в нови авантюри, всички са наясно, че писателят не може да прежали любовта на живота си. На своя внук Юго оставя необичайно завещание: “Търси любовта… Подарявай радост и сам се стреми към нея, обичай, докато ти се обича”.

0 коментара:

Публикуване на коментар