17 януари 2019 г.

 — Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага, с които небесата даряват хората. С нея не могат да се сравнят нито съкровищата, които крие земята, нито тези, които таи морето. За свободата, както и за честта, може и трябва да се жертвува животът и обратно, лишаването от свобода е най-голямото зло, което може да сполети човека. Казвам ти го, Санчо, защото ти видя пиршествата и изобилието, на които се радвахме в замъка, който преди малко напуснахме. …
Щастлив е този, комуто провидението е дало парче хляб, без да се чувствува задължен да благодари за него на когото и да било друг освен на самото провидение.

Когато споменете “Дон Кихот”, обикновено всички се сещат точно за тези думи, изречени от героя на Сервантес. Цитират ги по всякакъв повод, щом се касае до свободата. Всъщност, това е само една от истините, предадена с прости думи в класическото произведение на великия испански писател Мигел де Сервантес.

“Знаменитият идалго Дон Кихот де Ла Манча” излиза от печат на 17 януари 1605 година. Ръкописите са предадени още през юли, а подготовката и отпечатването приключват в края на декември 1604 година. По-голяма част от четиристотинте екземпляра биват изпратени в Новия свят, като издателят се надявал да спечели повече от продажбите в Южна и Северна Америка. За съжаление, голяма част от изпратените книги са унищожени, след като корабът, с който са пренасяни, претърпява корабокрушение. Въпреки това, 70 копия достигат до Лима.

По съвременните представи книгата буквално е тотален хит. До края на август месец същата година вече има пет нови тиража – два, напечатани в Мадрид, още два в Лисабон и един тираж е отпечатан във Валенсия.

Следват преводи и нови тиражи на френски, немски, италиански, английски. Разказът за умопомраченият от много четене на рицарски романи испански идалго грабва всички и навсякъде. Не случайно, в наши дни “Дон Кихот” е обявена в една престижна класация за най-добрата книга. През 2002 година норвежкият “Book Club” в Осло провежда допитване до най-известните писатели от съвремието с молба да посочат 100-те най-значими произведения. Резултатът е впечатляващ – “Дон Кихот” е посочена като книгата, която всеки трябва да прочете. Следващото в класацията произведение печели наполовина по-малко гласове на съвременните писатели. Сред участвалите в класацията са такива майстори на перото като Дорис Лесинг, Салман Рушди, Надин Гордимър. Творбата на Сервантес изпреварва Шекспир, Омир и Толстой.



И всеки, който е чел приключенията на чудатия идалго, би се съгласил с подобна класация. Ясният, чист стил на разказа за рицаря на печалния образ и неговият верен оръженосец Санчо, пленява читателите от всички възрасти.

Сещате ли се как завършва романа?
Завършва със смъртта на Дон Кихот и с думите на Мигел де Сервантес към читателите:
”И така, читателю, ти ще изпълниш християнския си дълг, като дадеш добър съвет на този, който ти желае злото, а аз ще бъда доволен и горд, че пръв се насладих на плодовете на своя труд, защото едничкото ми желание беше да вдъхна у хората отвращение към измислените и глупави истории, описани в рицарските романи, които след появата на моя истински Дон Кихот вече се разклащат и без съмнение напълно ще рухнат.”

-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>

0 коментара:

Публикуване на коментар

Може да ви е интересно...