Италиански и руски археолози работят на това място от 2009 година. Всеки нов сезон носи на учените нови познания за историята на древното царство Куш, съществувало в северната част на съвременен Судан (Нубия) между първото хилядолетие пр.н.е. и IV век от новата ера. Куш е известен и като Мероитско царство, по името на главния град Мерое.
Най-интересните находки на експедицията са от края на 2015 година. Намерени са базалтов олтар, дъното на свещен речен кораб и много йероглифни надписи. Всички артефакти са открити сред руините на храм, унищожен някога от пожар. Кога точно се е случило това – засега не е известно, тъй като радиовъглеродната датировка не дава точни резултати.
Дъното на свещената лодка се намира в централната част на храма (наос). По време на религиозните празници тази лодка е превозвала статуята на нубийско божество в ритуалните шествия.
Но най-обещаваща за археолозите е находката на йероглифен надпис. Мероитското царство е граничен съсед и съперник на могъщия древен Египет. Засега историята му е твърде слабо проучена. Преди началото на съвместната италиано-руска експедиция през 2009 година на практика няма систематични проучвания в района на Абу Ертейла. В този контекст, откритият от археолозите надпис е важен източник на пряка информация, откъдето може да се почерпят данни за статута и връзките на Мероитското царство с Египет и в древния свят изобщо.
Надписът е от египетски йероглифи. Мероитите са ги заимствали, за да записват историята си на своя собствен език, който в наши дни вече е отмрял.
В интервю за италианската агенция AGI професор Фантусати разказва: “Все още сме в началото на разчитането на йероглифния надпис, но вече открихме и разшифровахме картушите с имената на царското семейство. В надписа се споменават цар Натакамани и царица Аманиторе, които управляват царството в епохата на разцвет на мероитската цивилизация по бреговете на Нил. Мероитското царство е играло важна роля и на международната сцена в онези времена. Достатъчно е да се спомене, че между Мерое и Рим е имало установени тесни дипломатически и търговски връзки. И това продължава до IV век, когато мериотската цивилизация пада под ударите на новия си могъщ съперник – древноетиопското царство Аксум".
Цар Натакамани управлява “в епохата на Христос” – между 1 и 20 година от новата ера. От всички мериотски владетели за него е известно най-много.
Селото Абу Ертейла, където се извършват разкопките, се намира в историческата област, известна като “остров Мерое”, където са се намирали храмове и жилищни райони за хората, обслужвали религиозните комплекси на древната столица на Мероитското царство на източния бряг на Нил. Мястото отстои на 9 километра от столицата Мерое и само на 5 километра от района Беджравия, където се издигат пирамидите на мероитските царе.
Повечето находки на експедицията се отнасят към първите векове от новата ера. През 2014 година, например, учените попадат на останките от раннохристиянски погребения.
“Новите открития от 2015 година потвърждават високия статут на селището, намирало се в района на Абу Ертейла. Сега руините му може твърдо да бъдат наречени един от най-значимите паметници на Нубия и най-важната находка за историята на суданската археология”, казва в заключение професор Фантусати.
0 коментара:
Публикуване на коментар