С какво ни държат социалните мрежи? Четири основни причини са открили психолозите

За мнозина притегателната сила Фейсбук, Tуитър и подобните им социални мрежи се е превърнала в едва ли не “наркотична” зависимост. За тях е жизнено важно през минута-две да обновяват лентата си с новини или безкрайно да се взират в постовете от приятели и познати. Разбира се, че голяма част забелязват рано или късно, че голяма част от времето си губят в подобни занимания. Едни се опитват да избягат от това проклятие, като направо изтриват акаунтите си или пък премахват приложението от мобилния си телефон.

Това обаче не винаги помага: според статистиката, само един от десет потребители на Фейсбук успява “да се махне”, докато останалите – по различни причини – все пак се връщат към старата си страст. В статия, публикувана в Social Media + Society, група  психолози от Корнуелския университет се опитват да определят причините, които ни държат в плен на социалните мрежи и ни карат да се връщаме към тях, дори и при твърдото и осъзнато решение да ги напуснем.

Ерик Баумър  и колегите му започват с експеримент. Миналото лято организират в Интернет кампанията “99 дни свобода”. Всеки, който пожелае да се присъедини към нея, трябва да постави като аватар в профила си във Фейсбук логото на проекта и да “обещае”, че през следващите 99 дни няма да посещава социалната мрежа. (Трябва да се отбележи, че достъпът до Фейсбук по никакъв начин не е ограничаван, тоест всичко зависи само от волята и издръжливостта на човека). В тази своеобразна надпревара се включват над 40 000 потребителя на социалната мрежа и… разбира се, на малцина се отдава издържат 99 дни без Фейсбук.

За да разберат какво е накарало всеки от “провалилите се” да се върне отново към Фейсбук, въпреки даденото обещание, авторите на експеримента на три пъти – на 33-тия, 66-ия и 99-ия ден, разпращат специална анкета, в която психологичните въпроси са маскирани сред обичайните за такива допитвания статистически въпроси (пол, възраст, семейно положение, вид на занятието и т.н.). След анализа на данните от анкетите, изследователите достигат до извода, че само четири са главните причини, които ни карат без конкретна цел да “киснем” в социалните мрежи.

Първо, така постъпват всички, които са предполагали (и после са се доубедили), че Фейсбук предизвиква зависимост. Тук специалистите подчертават, че не става дума за това, дали социалната мрежа предизвиква наистина някаква зависимост, а за това, че някои хора успяват сами да убедят себе си, че това е така. Онези, които смятат, че социалната мрежа е просто обикновен навик, а не зависимост, съумяват да устоят на изкушението далеч по-успешно.

Втората причина е, ако чрез социалната мрежа искате да влияете на начина, по който околните да гледат на вас. Ако “пиар” функцията на Фейсбук бъде “изключена” в главата на човек, той много лесно понася раздялата с него.

Третата причина е лошото настроение. Любопитно е, че именно Фейсбук в някои случаи е посочван като основна причина за депресивни състояния, и в такъв случай се стига до порочен кръг: лошото настроение кара човек да се потопи в социалната мрежа, от което започва да се чувства още по-зле.

И накрая, четвъртата причина е, ако човек няма къде другаде, освен чрез Фейсбук да води комуникация. Тогава е очевидно, че желанието за общуване ще доведе до лесният начин, осигуряван от “творението на Цукърбърг”.

И четирите причини може да се нарекат очевидни, но важното в случая е, че изследователите са ги идентифицирали, описали и формулирали конкретно, като се ползват от достатъчно мащабна статистическа извадка.

От психологична гледна точка най-сложно е справянето с първата причина, когато човек сам се е “навил”, че зависимостта му е предизвикана, защото Фейсбук предизвиква зависимост. Точно преди година психолози от Университета в Олбъни в прав текст обявиха, че от Фейсбук се поражда същата зависимост, каквато от наркотиците. Интересното е, дали авторите на онова изследване не са се самосугестирали и са си внушели сами съществуването на фейсбук-пристрастеността?