С помощта на необичайния “атлас”, описващ промените в нивата на валежите на Стария континент през последните две хилядолетия, учените са установили, че за “големият глад” от 1315-1317 година в Европа е виновен “големия потоп”, а за текущият конфликт в Сирия вината следва да се търси в сушата между 2006 и 2010 година. Това се казва в статия, публикувана в списание Science Advances.
Средновековните хроники от началото на XIV век разказват за “големия глад”, започнал в Европа през пролетта на 1315 година и продължил през следващите две години. През това време, заради недостига на храна, всеки ден хиляди умират; родители продават децата си, или дори ги изяждат и канибализмът се завръща в Европа. Причина за глада, както пишат хроникьорите, става много лошото и нестабилно време.
Едуард Кук от Университета на Колумбия в Палисайдс, САЩ и неговите колеги разкриват причината за това бедствие и описват реалните мащаби и последиците му. За целта създават своеобразен атлас от климатични карти на Европа за последните две хиляди години.
За да съберат данни за атласа, използват годишните кръгове от няколко стотици древни европейски и близкоизточни кедрови и други видове дълголетни дървета, които растат на територията на Европа в продължение на няколко десетки века. Най-древните дървета, от които учените черпят данни, са от териториите на южна Германия, Скандинавия и Ирландия. По думите на геолозите възрастта им ги прави връстници на древните римляни и Исус Христос.
Дебелината на годишните кръгове на дърветата зависи от това, доколко благоприятни за растежа им са условията през годината, когато се образуват. По правило, колкото по-малко е нивото на валежите, толкова по-тънък ще е годишният кръг, обясняват учените. Точно това дава на Кук и колегите му възможността, да открият няколко “големи потопи” и “големи засушавания” в Средновековната история на Европа.
Например, причина за “големия глад” от началото на XIV век става аномално високото ниво на валежите, наблюдавано по цялата територия на Европа – от Иралндия до Полша, Белорус и Литва. Учените установяват, че Италия, Южна Испания и по-голямата част от Византия не са обхванати от това бедствие.
Друго неочаквано откритие за учените става фактът, че друг гладен период – 1740-1741 година, причинил смъртта на почти 2/3 от населението на Ирландия, е предизвикан освен от студената зима и пролет, както пишат историците, но и от много малкото валежи през пролетта и лятото на тези години.
Учените освен това са успели да установят и периодите на няколко “мега суши” и “мега валежи”, които са се случили в Средновековна и Нова Европа в края наXIII, в края на XV век и в началото на 1700-те години. Съпоставянето на тези събития с различни исторически сътресения и епизодите на “големите преселения на народите”, може да даде ключа към откриването на истинските причини, предизвикали тези събития, смятат от екипа на Едуард Кук.
0 коментара:
Публикуване на коментар