7 ноември 2017 г.

В Константинопол на 7 ноември 680 година е открит Шестия вселенски събор на Църквата. Това е третият от “конгресите” на вярата, който се провежда в столицата на Византийската империя и затова е наричан и Трети константинополски събор. Свикан е по волята на император Константин IV Погонат и на него основна тема е монотелитстовото учение.

Монотелитството е опит да се примирят ортодоксалните християнски догми с теорията на монофизитите, които твърдят, че Христос не е с “две природи” – божествена и човешка, а само божествена. Монотелитите (от гръцкото “фелема” – “воля”), в търсене на компромиса, признават двойният ипостас на Исус, но продължават да настояват, че му е присъща само единна воля.

Съборът се проточва почти цяла година. Между 7 ноември 680 година и 16 септември 681 година са проведени 18 заседания. В началото 39 отци започват прения по актуалните за времето теми. Броят на участниците постоянно расте, накрая 174 свещенослужители участват в работата му. В крайна сметка Съборът решава да осъди еретиците и да отлъчи от църквата йереите монофилити. Четирима от тях вече са покойници по това време – константинополските патриарси Сергий I, Пир  и Кир, както и папа Хонорий I. Петият високопоставен отлъчен за ерес е действащият патриарх на Антиохия Макарий.

Самото монотелитство е анатемосано. Цитирайки решенията на събора, императорът нарежда, “никой да не смее да съчинява друга вяра и да разпространява доктрината за една воля и една енергия. Никой да не търси спасение в друга вяра, освен в православната. Който не се подчини, бил той епископ, или клирик, или монах, се низвергва; чиновникът се лишава от длъжност и имущество; гражданите се прогонват от столицата и другите градове”.

Освен решенията по отношение на монотелитството, Шестият вселенски събор определя много от правилата, свързани с въпросите на брака и духовното сродяване в брачните съюзи. Определени са и правилата за встъпване в брак от духовните лица.

За нас, българите, обаче Шестият вселенски събор има особено място в историята ни. По време на 16-тото му заседание пред църковните деятели се изправя презвитер Константин от Апамея и произнася кратко слово. В него казва:
“Константин ме наричат и съм презвитер на светата Божия църква в Апамея от втора провинция Сирия, ръкоположен от Авраам, епископ на Артеуса. Дойдох на вашият свят Събор за да ви съобщя, че ако аз бях изслушан, то ние нямаше да претърпим това, което претърпяхме през тази година, т.е. това, което претърпяхме във войната с България. Още отначало исках да вляза на събора и да моля да бъде сключен мир, да бъде предложено някакво примирително решение, и да не се порицават нито тези, нито другите, т.е. нито проповядващите една воля, нито проповядващите две воли. Аз се отправих при патриций Теодор, военният началник и го молих да съобщи за мен на събора, за да се извърши мир и любов, защото Бог най-много обича мира и любовта. А сега, ако заповядате, ще напиша по сирийски за вярата, която ми даде Бог, за да бъде преведено на гръцки”.

Шестнадесетото заседание на Шестия вселенски събор се провежда на 9 август 681 година. Изказването на презвитер Константин от Апамея е онова, което дава на историците отправната точка в определяне на годината, през която започва историята на държавата България, основана от хан Аспарух.

0 коментара:

Публикуване на коментар