2.11.16

Клеопатра управлява Египет 22 години. Първо съвместно със съпрузите си, а по-късно и като самостоятелна царица. С края на управлението й идва и пълното покоряване на Египет от римляните. Пълното й име е Клеопатра Теа Филопатор и Филопатрис, което означава "Богинята Клеопатра, любимка на баща си, обичаща родината си." Смятана е за легендарна личност и въпреки неканоничната си външност е вдъхновила множество скулптори, художници, а в по-ново време и кинорежисьори.

Клеопатра VII Филопатор (др. гръцки Κλεοπάτρα Φιλοπάτωρ) се ражда на 2 ноември 69 г. пр.н.е. вероятно в Александрия. В документите официално е записано, че се ражда в 12-тата година от управлението на Птолемей XII Авлет. Продължителка на рода на Птолемеите, чиято династия води началото си от близкият приятел и военачалник на Александър Македонски – Птолемей, който след смъртта на Великия поема управлението на Египет. Птолемей Авлет  завещава управлението на страната на своя най-голям син Птолемей XIII и дъщеря си Клеопатра. По традиция брат и сестра се женят и управляват съвместно.

През март 51 г. пр.н.е. Птолемей XII умира, оставяйки трона на Птолемей XIII, който е едва 10-годишен. Така невръстният нов съпруг на Клеопатра дели с нея властта над земите край Нил. Но интригите в двора, водени от сестрата на царицата – Арсиноя,  довеждат до това, че Клеопатра е принудена да избяга от двореца в Александрия и да потърси спасение в Сирия. Там събира войски, с които да поеме срещу своя съпруг и управител на Египет.

На световната политическа сцена по това време големият играч е Гай Юлий Цезар. Той се опитва да предотврати гражданската война в Египет, позовавайки се на завещанието на Птолемей Авлет, според което Клеопатра и Птолемей XIII следва да управляват заедно. Опитът на първия сред римляните обаче завършва с неуспех. В Египет избухва въстание, Птолемей загива и от този момент насетне – без значение на последвалите бракове – Клеопатра става едноличен владетел в Египет.

Царицата успява да омае Цезар, с когото преживява дълга връзка. Става и една от многото причини Цезар да бъде недолюбван в Рим. Ражда му син, когото кръщава Цезарион и се надява един ден това дете да управлява във Вечния град. Но смъртта на Цезар променя хода на историята и съдбата на египетската царица. Всъщност, тя е фараон. Разликата между това, да управляваш Египет и да си фараон е голяма. Титлата фараон може да получи само онзи управител, когото жреческото съсловие приеме за достоен. А фараонът получава достъп и до несметните съкровища на Египет, зорко пазени от жреците в хазната в религиозния център на царството – Мемфис.

Клеопатра печели доверието на жреческото съсловие и с мъдрото си управление си спечелва и симпатиите на народа. След смъртта на Цезар на царицата й предстои да изживее още една голяма, но и още по-трагична любов с друг от големите мъже на Рим – Марк Антоний. По време на гражданската война Клеопатра застава на негова страна и този й ход коства много и на двамата и на Египет изобщо. Заради “царицата на цариците” Марк Антоний изоставя първата си съпруга в Рим – Октавия. По-късно тази му постъпка се оказва съдбоносна.

Братът на Октавия си отмъщава на Марк Антоний, като настройва общественото мнение в Рим против него и Клеопатра. В разгара на гражданската война между Марк Антоний и Октавиан Август везните на съдбата се накланят в полза на Октавиан. Марк Антоний и Клеопатра губят две решителни сражения – морската битка край Акциум, а година по-късно не успяват да спрат легионите на Октавиан пред Александрия.

Според преданията Антоний в отчаянието си пада върху меча си – традиционният начин за един достоен римлянин да запази честта  си, вместо да бъде опозорен от загубата. Раната му обаче не носи бърза смърт – агонизира дълго в ръцете на любимата си Клеопатра. Царицата е наясно с онова, което я очаква след победата на Октавиан. След един последен отчаян опит да приложи “женските” си умения, разбирайки, че всичко е загубено, Клеопатра се самоубива.

По традиция смъртта й е описвана като самоубийство, чрез ухапване от отровни змии. Според някои историци, датата, за която се смята, че се случва това – 12 август 30 г. пр.н.е., не е съвсем точна. Доводът за това е, че в писмените източници от римско време (Плутарх, Светоний и други) не се посочва точната дата, затова и 12 август следва да се приема само като приблизителна.

След смъртта на Клеопатра VII – нещастната гъркиня, царицата на Египет, идва края на династията на Птолемеите и края на Египетското царство. Силният на деня – Рим и неговият непровъзгласен първи император Октавиан Август вече не се нуждаят от “независим съюзник”. Много по-удобно им е да управляват сами териториите, които са житницата на Вечния град.

0 коментара:

Публикуване на коментар