12 септември 2017 г.

Един от най-известните паметници, пазещи следи от зората на човешката история, е пещерата Ласко във Франция. В нея са съхранени в добро състояние голям брой наскални изображения, датиращи от праисторическия период на цивилизацията.

Не е възможно да се изчисли точното време, когато са рисувани скалните изображения в пещерата Ласко. Учените ги отнасят към XVIII-XV век пр.н.е. В началото се е смятало, че изображенията са дело на хора, живели по времето на т.нар. мадленска култура – от епохата на късния палеолит, но в по-късни изследвания е установено, че са още по-древни и се отнасят към солутрейския културен период (отпреди около 17-20 000 години).


Пещерата Ласко се намира в Югозападна Франция. Открита е на 12 септември 1940 година от четирима младежи - Жак Марсал, Жорж Анело, Марсел Равид и Симон Коенка. Докато се разхождали след училище забелязват тесен процеп, образуван, след като стар бор бил ударен от мълния и се сринал. Учениците веднага разказват за находката си на учителя си. Още след откриването ѝ пещерата получава статут на исторически паметник на Франция.

Първите изследователи, специалисти в областта на палеонтологията, които посещават пещерата Ласко са Анри Брейл, Андре Шайньо и Жан Буисони. Те установяват автентичността на скалните рисунки. След задълбочено изследване и подробното им описание, изследователите в своите трудове отнасят находката към перигорската култура. Девет години по-късно Брейл се връща отново в пещерата Ласко, за да продължи разкопките, надявайки се да открие на мястото и следи от погребения, но вместо това се натъква на нови, неизвестни до тогава рисунки.

След 1952 година в пещерата се провеждат активни разкопки и изследвания, по време на които са открити 1900 наскални рисунки. През различни етапи от време творбите на праотците ни са изследвани от най-големите светила в палеонтологията.

От октомври 1979 година пещерата Ласко е обявена за част от Световното наследство на ЮНЕСКО.

За посещения на туристи пещерата е достъпна от 1948 година. След като скалните рисунки започват да се повреждат, са извършени редица реставраторски дейности и са взети мерки за консервирането им. Въглеродният двуокис, издишван от посетителите, се оказва виновен за нанесените повреди на рисунките. В периода между 1965-67 година в пещерата е изградена специална вентилационна система, която регулира климатичните условия. Благодарение на нея проблемът е решен и рисунките не са заплашени от разрушаване.

Днес пещерата също е отворена за посетители и всеки желаещ може с очите си да види уникалните рисунки, създадени преди десетки хиляди години от предците ни.

0 коментара:

Публикуване на коментар