И въпреки това, мекотелото си е съвсем безобидно, ако не е принудено да се защитава. Адският вампир не ловува и не се храни с “жива” храна, както правят останалите от главоногите. Вместо това той яде дрейфуващи частици от мъртвия планктон, водорасли, рибешки люспи и други не разложили се във водата вещества.
В събирането на храната му помагат израстъците, които му служат като “ловни” пипала. Покрити са с малки власинки, по които полепват частици детрит. Когато събере достатъчно, адският вампир почиства израстъците си с помощта на останалите си пипала и ги обвива в слуз. Получават се слузести топчета, които подобните на зъби израстъци по пипалата (всъщност са месести игли), поднасят към устата на калмара. Органите, с които адският вампир си служи за да набавя храната си, са уникални за главоногите.
За разлика от събратята си, които живеят в по-благоприятна среда, тези дълбоководни мекотели не могат да си позволят да разходват много енергия, тъй като обмяната им на веществата е забавена. Това не им дава възможност бързо да се измъкват от хищници. Вместо това адските вампири използват защитна тактика, позволяваща им да пестят енергията си.
Почти цялото им тяло е покрито с органи, които “светят” – фотофори, произвеждащи дезориентиращи хищниците “светлинни кошмари”. А освен това, когато усетят заплаха, мекотелите се свиват като “тиква”, затова и някои учени ги наричат така. Адският вампир изхвърля пипалата си назад и така заприличва на голяма топка, осеяна с остри шипове. Този “страшен” му вид трябва да е достатъчен, за да изплаши нападателите.
Във видеото ще видите, как вампира се превръща в “бодлива тиква”.
0 коментара:
Публикуване на коментар