Големи очи: възможно ли е това да е причина за изчезването на неандерталците?

Изчезналите преди много хилядолетия неандерталци са имали значително по-големи очи, отколкото съвременния човек. Дали това може да е причина за тоталното им измиране?

Никога няма да срещнем лице в лице неандерталец. Те измират преди хилядолетия. Единственото, което можем да направим е по откритите при разкопки останки, да реконструираме външният им вид, пише BBC Earth.

В много отношения неандерталците са приличали на нас – дотолкова са сходствата, че видът им се е кръстосвал с вида на съвременния човек.
Но има и разлики. Една от особено забележимите е очите. При неандерталците те са били много големи.
На пръв поглед, големите очи са преимущество. По всяка вероятност, неандерталците са виждали по-добре от нас. Но съществува и теория (спорна, в интерес на истината), според която именно големите очни ябълки са изиграли основна роля за изчезването им.

Неандерталците живеят на Земята далеч преди да се появи съвременния човек. Появяват се преди около 250 000 години и се разселват на територията на днешните Азия и Европа.
Нашият вид – разумният човек – се появява в Африка преди около 200 000 години. Някъде преди около 45 000 години хората се добират до съвременна Европа и откриват, че тя е населена от неандерталците.
Според наскоро публикуван научен труд, двата вида са живели заедно в продължение на 5 000 години. После – вероятно преди около 40 000 години – неандерталците изчезват.

През 2013 година група учени, водени от Ейлуенд Пирс от Оксфордския университет, излиза със смела хипотеза: неандерталците са измрели, защото са имали големи очи.
След като изучават черепите на неандерталци и на съвременни хора, Пирс открива, че първите имат не само по-големи очни ябълки, но и зрителните центрове в мозъка им са по-големи. Заради големите размери на очите, голяма част от мозъка на неандерталците е отговаряла за обработката на постъпващата зрителна информация.

Череп на Homo sapiens и неандерталец (дясно)

Пирс предполага, че неандерталците заплащат за тази си особеност висока цена – другите дялове в мозъка им се налага да “се ограничават” и това в крайна сметка пречи на неандерталците да се социализират.
“Тъй като неандерталците се появяват в по-високите ширини, отколкото съвременния човек, то и като структура са били по-големи, а за обработката на зрителната информация и управлението на опорно-двигателния им апарат са отговаряли по-големи области от главния мозък”, обяснява Пирс, след публикуване на научния труд.
“По този начин, областите в мозъка, отговорни за изпълнението на други функции, като социализацията например, са били с непропорционално малки размери”, подчертава ученият.

Според теорията на Пирс, неандерталците, за разлика от съвременните хора, буквално не им е стигал мозъка, за да създават сложни социални връзки.
Поради тази причина в ситуации на сериозна заплаха за вида им, като промяната в климатичните изменения, или конкуренцията от страна на човека, те се оказват в неизгодно положение.
В такива случаи е много важна работата в екип. Ако неандерталците не са умеели да създават големи социални групи, то не са можели да разчитат и на необходимата им подкрепа от страна на останалите представители на вида.

Очните кухини на неандерталеца (в ляво) са по-големи от тези на съвременния човек

На нас постоянно ни се налага да разчитаме на помощта на приятели, но изглежда неандерталците са имали твърде малко приятели.
“Основното в зрителната система не е размерът на зеницата, а площта на ретината на задната вътрешна стена на очната ябълка”, казва съавторът в изследването на Пирс, Робин Данбар, също от Университета в Оксфорд.
Важността на ретината се обяснява с това, че тя регистрира целият обем от постъпващата в окото светлина.
Неандерталците живеят в северните ширини, където осветеността е относително по-слабо, затова големите очни ябълки по-скоро са им помагали да виждат по-добре.
“За да виждате добре, трябва в окото да постъпва повече светлина, а това предполага по-голяма площ на ретината. А площта на ретината от своя страна, зависи от размера на очната ябълка”, обяснява Данбар.

Данбар и Пирс предполагат, че за обработката на допълнителната зрителна информация на неандерталците са им били необходими допълнителни “изчислителни мощности” в мозъка.
“Няма да има никакъв смисъл от огромен радиотелескоп, ако го свържете към слаб компютър, който не може да се справи с обработката на постъпващото огромно количество информация”, пояснява с аналогия Данбар.

Нашият вид се появява в Африка, където не изпитва недостиг от осветеност. Съответно, на човека не му е необходима и такава мощна система за обработка на зрителната информация.
Вместо това при нас се развиват по-големи челни дялове на главния мозък, които ни позволяват да водим по-сложен социален живот.

Теорията звучи много странно и някои биолози я смятат за неубедителна.
Според хипотеза, предложена наскоро на страниците на “Американски журнал по физическа антропология”, големите очи на неандерталците нямат отношение към измирането им.
Доцентът от университета в Уисконсин Медисън Джон Хоукс съвместно с колегите си изучава 18 съществуващи видове примати, за да изясни, дали размерът на очните кухини има някаква връзка с мащабите на създаваните от вида социални групи.
Учените достигат до извода, че точно приматите с по-малки очни ябълки създават по-малобройни социални групи, а не обратното.

“В действителност, видовете примати, които проучихме, с по-големи очи имат и по-големи социални групи. Ако следваме тази логика, то може да се предположи, че неандерталците трябва да са били по-способни за социализация, отколкото съвременния човек. Но ние не следваме тази логика – предположението ни е, че размерът на очните ябълки няма никакво отношение към социализацията”, обяснява Хоукс.

Той твърди, че за да разберем доколко успешно е протичала социализацията сред неандерталците, трябва да се обърне по-голямо внимание на археологическите находки. Там може да намерим доказателства, че неандерталците са били по-скоро майстори в общуването, а не социално неприспособими единаци.

Има и други причини теорията на Пирс и Данбар да бъде поставяна под съмнение.
Като цяло неандерталците са били малко по-големи от средностатистически съвременен човек. Много е възможно очите им – както и лицето като цяло – да са били просто пропорционално по-големи от човешките.
През 2012 година Пирс и Данбар публикуват разработка, според която при някои съвременни хора, живеещи в по-високите географски ширини, размерите на очните ябълки са по-големи, в сравнение със средните стойности.
Но, доколкото е известно, дяловете в главния им мозък, отговарящи за обработката на зрителната информация, не се различават от обикновеното.

“На практика, размерът на окото не може да ни даде никаква информация за когнитивните възможности на хората”, подчертава Хоукс.

Така приблизително са изглеждали неандерталците

Ситуацията се усложнява допълнително от факта, че различните дялове в мозъка са взаимно свързани. Зрителната зона на мозъчната кора участва в обработката на зрителната информация, но не от нея зависи начинът, по който възприемаме обкръжаващата ни действителност.
Това, как възприемаме видяното, частично се определя от това, което знаем за света около нас. Например, спомените ни са тясно и неразривно свързани с емоциите.
За всички тези познавателни процеси отговарят различни дялове в мозъка и зрението е застъпено навсякъде. С други думи, зрението и когнитивната дейност не могат да бъдат ясно разграничени едно от друго.

Тези функции са взаимно свързани, казва Робърт Бартън от Британския университет в Дъръм, чиито изследвания не са свързани нито с трудовете на Пирс и Данбар, нито с работите на Хоукс.
През 1998 година Бартън публикува своя разработка, в която се твърди, че ако зрителният дял в мозъка е по-голям, то и останалите дялове може да са също по-големи, а не да не им “стига място”.
Същността на това му твърдение се крие във факта, че при първоначалното възприемане на даден предмет, информацията за него се проектира едновременно в няколко дяла на мозъка. “Трудно е да се каже, кои участъци от кората на главния мозък не са свързани със зрението”, подчертава Бартън.

Неандерталците са използвали оръдия на труда

В заключение, големите очи действително предполагат повишена светлочувствителност при ниски нива на осветеност. Точно поради тази причина при много животни, водещи нощен начин на живот, срещаме големи очни ябълки.
Но способността на зрителната система да възприема информацията се определя не от обема постъпваща в окото светлина, а от необходимостта да се различават малките детайли, казва още Бартън.
По думите му, Пирс в своето изследване не излага данни за разликите между зрителната активност и способността да се вижда при слаба осветеност.
“Чувствителността към светлината се описва с елементарните закони на физиката”, казва Бартън, и допълва, че повишената чувствителност не е свързана със способността на мозъка да обработва повече информация.
Това например може да се демонстрира с някои видове примати, водещи предимно нощен начин на живот. При тях се забелязват по-големи очни ябълки, но зрителната зона в мозъчната кора не заема пропорционално по-голяма площ.
Ако Бартън е прав, то хипотезата ан Пирс и Данбар е неправилна.

Големите очи на неандерталците може и да са им давали преимущество в оцеляването в региони с по-слаба осветеност, но това не означава, че точно там трябва да се търсят причините за измирането на този вид от предците на човек.