21 май 2018 г.


Светещите в синьо вълни като че ли отразяват звездното небе над Оман. Подобни нощни светения са добре познати на жителите в крайбрежните райони на топлите морета. Понякога са слаби, едва забележими за окото, но друг път се развихрят в истински “огнени” представления, чиято красота е пленителна и тайнствена едновременно.

В течение на векове светещите морета са били загадка, която са опитвали да обяснят с наличието във водата на частици фосфор. Едва през 1753 година естествоизпитателят Бекер успява с помощта на увеличително стъкло да види едноклетъчните организми в капка морска вода, които са причината за ярките сияния на морската шир. Светещите едноклетъчни са наречени Noctiluca scintillans (наричат ги още “морски искри”), макар още дълго време да не вярват, че такива дребни създания (около 2мм в диаметър) са способни да предизвикват светлинна феерия с подобни мащаби.

Откриването на светещия океански планктон добавя още един вид организми, надарени с биолуминисценцията, но самото явление е отдавна известно на науката. В природата съществуват растения, произвеждащи светлина, но има също и подобни гъби, животни и бактерии.



Сред животните биолуминисценцията е най-разпространена сред морските същества – корали, калмари, сепии, дълбоководни медузи и риби. С помощта на произвежданата от тях светлина, тези обитаващи предимно дълбините същества примамват плячката си. Освен това, биолуминисценцията е добро защитно средство – резките “припламвания” на загадъчната светлина може да изплашат враговете. И не на последно място светенето играе важна роля в “изглаждане” на връзките между различните животински видове, като им позволява да се разпознават, както помежду си, така и от останалите видове.


0 коментара:

Публикуване на коментар

Може да ви е интересно...