11.8.17

На Стария континент безспорните "новатори" в строежа на пътища са римляните. Не напразно се казва, че всички пътища водят към Рим, макар че е точно обратното - за да достигнат могъществото си във военната и търговската сфера, римляните строят безброй километри пътни артерии, които тръгват от Рим. Или свързват всичко друго с Рим.

Оттатък Атлантика, край тихоокеанските брегове на Южна Америка в империята на инките, нещата изглеждат по почти същия начин. С една, но много съществена, разлика. Инките не познават колелото. Едва с пристигането на европейците, индианците от Андите виждат и се научават да използват това "технологично чудо". И въпреки това, в империята на инките пътищата са нещо съвсем нормално.

Основната павирана "магистрала", свързваща южната и сверената част на империята им, следва по протежението на Андите. Дължината й е почти 6000 километра. Според специалистите, населените места в империята на инките са били свързани от пътни артерии с обща дължина около 40 000 километра. (За сравнение: по данни на пътната агенция, към 31 декември 2012 година пътищата в републиканската мрежа на България са с обща дължина от 19 602 километра.)

По тези пътища стоки и хора са пренасяни с товарни животни, най-често лами. По-леките товари, или "пощата" са пренасяни от специални куриери. Всеки от куриерите трябва да пробяга дистанцията от неговия пост до следващия и да предаде съобщението. Следващият куриер приема пощата и продължава към следващия, и така, докато "писмото" или пратката достигне до получателя.

0 коментара:

Публикуване на коментар