За какво служат дупчиците в крекерите?

Всяка домакиня е наясно, че поставено в горещата фурна, тесто, замесено с мая, се надува и увеличава обема си. Крекерите се правят с мая и ако предварително не ги надупчите, ще заприличат на хрупкави топки изпечено тесто. Ако обаче суровите форми бъдат надупчени, излишният въздух по време на печенето ще излезе и накрая ще получите пригледни, плоски, хрупкави крекери.

Като ново изделие крекерите се появяват в Северна Америка някъде около средата на XVIII век. Названието си дължи на английското звукоподражателна от глагола “to crack”, едно от значенията на който се превежда като “спуквам, троша”. За армията и пътешествениците сухите крекери се оказват незаменими – удобни са за носене, а освен това се овлажняват много по-слабо от обикновеното брашно или други тестени изделия. Стават любими и на моряците, пак по същите причини.

Разбира се, по онова време крекерите се дупчат на ръка с подръчни средства – вилици, ножове. С началото на масовото производство на крекери се появяват и специалните “устройства” за автоматизиране на процеса по надупчването на крекерите, преди да се изпекат.

Дълго време в САЩ се смята, че “правилният” брой дупки в един крекер е 13, колкото е броят на щатите при раждането на новата държава. В подкрепа на тази теория обаче не се намира нито един издържан логично аргумент. Броят на дупчиците просто трябва да е подходящ за размера на крекера.