Учените провеждат експеримент с участието на 20 мъже на възраст между 20 и 30 години. Представителите на силния пол са помолени да си оставят настрана часовниците, след което са им прожектирани две 20-минутни клипчета. В първото видео психолозите им показват заснето прибирането у дома, а във втората – първо отиването до дадено място, след това обратното връщане. По време на гледането доброволците трябвало да подават знак, когато според тях са изминали три минути. След края на демонстрацията участниците са помолени да отговорят кое от клипчетата е по-дълго като времетраене.
Резултатите са, че филмът, в който е показано завръщането у дома, всички участници определят като по-къс като времетраене. При това, по време на гледането му те не са усещали, че случващото се протича по-бързо – т.е. подавали са сигналите за изтеклите три минути без да се подлъгват от уж по-краткото времетраене на видеото.
Учените смятат, че възприемането на обратния път към дома като по-краткотраен процес е свързано не с усещането за време, като такова, а с възприятието за завръщане. “Ефектът на обратния път не е въпрос на измерване на времето. По-скоро това зависи от нашето усещане за времето, основано на паметта ни”, разказва водещият автор в изследването Рюсуке Одзава.
В по-ранни изследвания учените свързваха ефекта на обратния път с концентрацията и очакването. Когато човек отива някъде, той е концентриран върху това, да бъде на нужното място в точно определеното време. Когато се прибират към дома, хората, напротив, се чувстват по-спокойни и отпуснати и си мислят за други неща. Заради това и времето за прибиране ни се струва по-кратко.
0 коментара:
Публикуване на коментар