8.6.17

На една и съща дата (но в различни години) през XIX век са патентовани две “съоръжения”, които до голяма степен правят живота ни и днес по-простичък и приятен.

Първият технологичен “пробив” се случва в Канада на 8 юни 1824 година, когато изобретателят от Квебек Ноа Кашинг получава патент за перална машина. 

Агрегатът на Кашинг представлява дървена бъчва, в която се помества кръстачка, закрепена на вертикална ос. Тя от своя страна се задвижва от манивела, която се върти на ръка. Получава се нещо като механична кафемелачка – въртящата се кръстачка търка и преобръща прането. Изобретението на канадеца обаче не е посрещнато с голям ентусиазъм. Твърде тежко е да се върти това чудо, а и кръстачката доста къса дрехите. Кашинг не предлага нищо по-добро от това си изобретение и до края на дните си остава бедняк.

Бъдещето принадлежи на друга машина с по-различна конструкция. През 1851 година американецът Джеймс Кинг създава друг агрегат с въртящ се барабан, който много прилича и на съвременните перални машини, но се задвижва отново на ръка. Машината на Кинг е компактна и лесна за ползване, но въпреки това в масово производство навлиза след повече от половин век – през 1908 година, когато талантливият американски инженер Алва Фишер я снабдява с електродвигател. От тогава пералните машини се превръщат в една от необходимите битови техники и още през 1920 година в Европа се ползва с голямо търсене. Фишер забогатява, което се оказва много нужно в неговата ситуация – дъщеря му се разболява от туберкулоза и за лечението й са необходими много средства.

А на 8 юни 1868 година (според някои данни - на 5 юни) американският изобретател Айвз Макгъфи патентова прахосмукачка. 

Прахосмукачката на Макгъфи се нарича Whirlwind (“Вихър”). В интерес на истината, 8 години по-рано има друг патент за подобно устройство, но “Метача на килими”, както изобретателят му Даниел Хес го нарича, е по-скоро въртящи се метли със сложна система от мехове, които създават някаква всмукваща струя. Докато прахосмукачката на Макгъфи представлява внетилатор, който се задвижва от ремъчна предавка. Ръчката се върти, вентилаторът духа, и… в общи линии компактното, но неудобно за експлоатация устройство на едни места се продава добре, на други изобщо никой и не иска да чуе за него, независимо от прекрасната рекламна стратегия на изобретателя. И въпреки това, “Вихър” се продава за 25 долара – много прилична сума за онова време. Макгъфи е запален по пътуванията и със спечелените от продажбите пари успява да пътува по света.

Но през 1899 година за компанията на Макгъфи настъпват тежки времена. Появява се прахосмукачката на Джон Тормен, който предлага устройство с бензинов двигател. Разбира се, че всички започват да купуват устройството с двигател и Макгъфи фалира. Малко по-късно Корин Дуфур от Джорджия получава патент за електрическа прахосмукачка и идва ред Тормен да фалира. Дамата от Джорджия успешно развива бизнеса си. Доста дълго време прахосмукачки може да си позволят само състоятелни семейства, но в началото на техническата революция в средата на ХХ век апаратите за събиране на прах стават все по-достъпни и днес се срещат във всеки нормален дом.


0 коментара:

Публикуване на коментар