Земята се оказва облачна и "намръщена" планета

снимки: earthobservatory.nasa.gov

Според данни, изнесени от NASA, планетата ни като цяло изобщо не бива да се нарича “слънчева”. Над повече от 2/3 от повърхността на Земята постоянно се кълбят облаци. Картата със усреднената облачност за цялата планета е създадена на база данни, събрани от спътника Aqua. Проектът отчита облачността за времето от месец юли 2002 година до април 2015 година. С тъмно син цвят са отбелязани безоблачните региони, синьо и неговите оттенъци представят различната степен на умерената облачност, а постоянно начумереното от облаци небе на картата е показано с бял цвят.

Оказва се, че над океаните едва 10 % са регионите с ясно небе, а над сушата – 30 %. По границите на полярните и средните ширини, както и над екватора се наблюдава обилна облачност. Най-безоблачно е небето над Сахара, Близкия изток, западната част на Чили, над Австралия и Антарктида.

Aqua е научно-изследователски спътник, изстрелян на 4 май 2002 година като част от реализацията на комплексната програма NASA EOS (Earth Observing System). Освен Aqua, който събира данни за водите, в проекта работят още спътниците Terra (“Земя”) и Aura (“Атмосфера”).

Изследването на облачността е сред основните аспекти в рамките на глобалните наблюдения за климатичните промени на планетата. Различните типове облаци оказват различен ефект. Например, слоестите блокират слънчевата светлина, което води до охлаждане на разположената под тях повърхност, докато перестите облаци, пропускайки слънчевите лъчи, не оказват същия ефект. Изводът е, че докато небето е забулено с достатъчно количество плътни облаци, ефектът на глобалното затопляне може да бъде сдържан.