Св. Георги е на особена почит и в каталонския град Монблан (провинция Тарагона). Само че там го наричат Сан Жорди. През вековете Монблан е защитаван с мощна крепостна стена, която имала за задача да го опази не само от агресивно настроените съседи, но и от загадъчните митични сили. Според местна легенда, драконът, който в последствие е победен от свети Георги (Сан Жорди), тероризирал именно Монблан и неговите девици. Прекрасно запазената крепостна стена, градена през XIV век, е последното съоръжение, което драконът се опитал да разруши, преди светецът да го прати в небитието.
В чест на победата над кръвожадния звяр, всяка година в края на месец април, целият град старателно забравя постиженията на цивилизацията от последните 600 години. За една седмица Монблан се потапя в атмосферата на Средновековието.
В пресъздаването на старата легенда вземат участие буквално всички – от малките деца до беловласите старци. Всички обличат средновековни костюми, изработвани по архивни ескизи. Яде се и се пие само онова, което хората през онези времена са слагали на трапезите си. Организират се рицарски турнири, състезания по стрелба с лък, а кулминацията на пировете е в края на седмицата.
Тогава започва веселбата, с която местните прогонват от града си силите на злото.
По време на “средновековната седмица” (la Setmana Medieval) населението на седем хилядния град се радва на многобройни туристи, дошли да усетят и те атмосферата на стара Европа. От петък до неделя вечерно време е трудно да се ходи по улиците на историческата част на града.
Освен шоуто с коне, рицари, кучета, хищни ловни птици, паради и т.н., не може да няма и пазар. При това точно такъв, какъвто е бил през средните векове – предлагат се сирена, вина, хляб и изобщо всичко, което производители от близките околности могат да предложат.
В Барселона – столицата на Каталония (или Каталуния, както предпочитате) денят 23 април, когато църквата почита св. Георги Победоносец, се празнува като Ден на розите и книгите. Мъжете подаряват на дамите рози, а жените на мъжете – книги. Мъжете могат да подарят роза на която дама пожелаят, съвсем открито – на улицата, в кафенетата, където поискате – и това се приема като знак на симпатия и уважение. А жените трябва да поднесат книга само на онзи мъж, когото смятат за особено важен и това трябва да се прави само на четири очи. Книгите се продават по сергии из целия град. И изобщо не е задължително книгата да е с романтична тематика.
В градчето Корнелия де Тери пък празнуват деня на майското дърво и си устройват бал на рогоносеца. Провеждат се през същата седмица, когато се почита каталонския Сан Жорди. Традицията е вече на около 800 години и води корените си от варварските обичаи във феодална Европа. В онези времена феодалът се ползвал с правото на първа брачна нощ и според преданията, нито една прилична сватба не е минавала без този “ритуал”. Главните герои на празника обаче не са нито феодалът, нито булката, а рогоносецът – нежененият все още младеж. Вторият важен “участник” е специално отсечено и поставено на главния площад на града… дърво. Все още нежененият младеж бива увенчаван с красиви рога и трябва да танцува с тях около дървото, в компанията на много момичета.
0 коментара:
Публикуване на коментар