Изследователски екип под ръководството на Михо Нагасава провежда експеримент: учените пускат в една стая човек и неговото куче, след което в продължение на половин час отбелязват всички форми на взаимодействие между двамата – приказки, погледи, докосвания. След изтичане на 30-те минути учените измерват концентрацията на окситоцин в урината и на кучето, и на човека. Резултатите сочат, че колкото повече стопаните поглеждат в очите любимеца си, толкова по-високо е нивото на окситоцин у кучето.
След това учените провеждат друг експеримент. Впръскват хормона в носа на някои от кучетата, а след това ги пускат в стая, където се намира стопанинът им, но и външни хора. Питомците започват значително повече да търсят контакт с очите на стопаните си, а само след половин час и у собствениците им се наблюдава значително повишаване на нивата на окситоцин
Учените смятат, че между човек и кучето му сработва същият механизъм, който се проявява при зрителния контакт между майка и дете. Специалистите подчертават, че при вълци, дори и такива, отгледани от хора, не се наблюдават подобни реакции.
Ръководителят на проекта обобщава така резултатите: “Този механизъм се е появил и усъвършенствал в процеса на одомашняване на кучетата”. Кога се е случило това – кучето да се превърне в приятел на човека - все още не е ясно. Последните версии в спора гласят, че кучетата може би са опитомени през епохата на неолита, когато древните хора са започнали да водят уседнал начин на живот и да развиват селскостопански дейности.
0 коментара:
Публикуване на коментар