3D симулация на данните, получени през 1996 година. В синьо се вижда зараждащата се структура, в резултат на звездния вятър, ограничаван в перпендикулярна посока от пръстен от прах и газ |
Младата звезда се намира на 4 200 светлинни години от Земята и е заобиколена от пръстеновиден облак от прах. Облакът забавя горещите, йонизирани ветрове, които предизвиква звездата. Поради това струите се формират в нещо като “колона”, перпендикулярна на прашния пръстен около звездата.
Новите наблюдения на региона показват кадри “преди и след”, на които се вижда ясно разликата във формирането на тази колона.
Кадрите са заснети от Very Large Array – гигантска мрежа от радиоантени, разположени в пустинята на Ню Мексико.
Учените обясняват, че сравнението на данните, получени веднъж през 1996 година и втори път в края на 2014, показват как “компактната, заоблена структура от преди 18 години се е трансформирала в издължена струя”.
Звездата-бебе е около 300 пъти по-ярка от Слънцето. Носи “запомнящото се” име W75N(B)-VLA2.
Изображение, заснето през 2014 година. Ясно се вижда издължаването на структурата в центъра, която вече наподобява колони и според данните е ориентирана точно спрямо магнитните полета в района |
В изследванията се използва методът, наречен VLBI (Very Long Baseline Interferometry). Методът е основан на сравнение на сигналите, получени от антени, разположени на относително големи разстояния една от друга, което на практика е като да “заснемеш” обектите с помощта на супер огромен телескоп.
Едно важно откритие от наблюдението на W75N(B)-VLA2 вече е налице. През 2009 година учените установяват, че в региона се наблюдава магнитно поле с огромна мощност, и полето на звездата е точно синхронизирана с него.
Сега става ясно, че удължените струи вещество, израснали за последните 18 години, също са ориентирани според магнитното поле. От това следва, че магнетизмът играе важна роля в раждането и развитието на младите звезди.
Учените се надяват да видят и научат още, докато “протозвездата” продължава да се развива. Засега науката разполага с далеч по-малко данни за формирането на свръх масивните звезди, за разлика от звездите, подобни на Слънцето. Затова астрофизиците се надяват, че W75N(B)-VLA2 ще им даде много от необходимата им информация по въпроса.
0 коментара:
Публикуване на коментар