Редки двойни погребения открити при разкопки на един от най-древните некрополи в Европа

В хода на археологически разкопки в пещерата Алепотрипа в Пелопонес учените се натъкват на изненадваща находка. Археолозите попадат на гроб, датиран от преди 5800 години, в който се натъкват на скелетите на мъж и жена, сплетени във вечна прегръдка.

Пещерата Алепотрипа  или “лисичата дупка” е наричана от специалистите “Помпей на неолита”. В нея са открити множество древни погребения, което я прави един от най-големите неолитни некрополи в Европа. Огромните й вътрешни камери, простиращи се на над половин километър в планината над залива Дирос, са обитавани и са служели за място за последен покой през целия неолит – от 6 000 до 3 200 г. пр.н.е. До момента археолозите са открили останки от погребения на поне 170 души, живели някога на това място.

Археолозите се натъкват и на две двойни погребения, както и гробница от Микенската епоха (от преди около 3 300 години), с множество фрагменти от кости на десетки хора, както и скъпи погребални дарове – бронзова кама, колие от ахати и фигурки от слонова кост, вероятно с произход от Ливан.

Около 3 000 г. пр.н.е. след земетресение входът на пещерата е затрупан, което запазва останките на погребаните в нея. Пещерата е повторно открита през 1958 година, а през 70-те години на ХХ век в нея започват археологически разкопки.

Последните открития на двойните погребения са направени на терасирания склон, точно пред входа на пещерата. Датирането им с радиовъглероден анализ показва, че костите са на хора, живели между 4 200 и 3 800  г. пр.н.е. В едното от погребенията са открити останките на дете и новородено. Вторият гроб е с останки на млад мъж и жена, погребани с лице един към друг и сплетени тела. В третото погребение мъж е прегърнал жена.

Анастасия Папатанасиу, която работи по разкопките в пещерата още от 80-те години на миналия век, смята, че двойката вероятно е починала така – прегърнати заедно, или съвсем скоро след смъртта им са сплетени в прегръдка. Но по-вероятно е първото, тъй като прегръдката им изглежда съвсем естествена.
Загадка остава как са умрели мъжът и жената. Някои медии спекулират, че става дума за двойка, пребита до смърт с камъни, но археолозите са категорични, че няма никакви свидетелства за подобен акт.

Двойката обаче е живяла във времена на бруталност и жестокости. 31 % от намерените в пещерата останки са със следи от различни по вид и големина черепни травми, които обаче не са били смъртоносни и са зараснали. Според Папатансиу насилието и агресията са били ежедневие в споровете за вода, храна или някакви други важни за оцеляването на праисторическите хора ресурси.

При много от останките на възрастни хора в пещерата се наблюдава метопизъм – несраснал  шев на челните кости на черепа, което говори, че тези хора са били генетично свързани. Учените са изчислили, че средната възраст на погребаните в пещерата хора е 29 години. В голяма част от останките се откриват следи от анемия. С помощта на въглероден и азотен анализ е установено, че в менюто на тези хора са преобладавали зърнените храни – пшеница и ечемик, а ниската консумация на месо е причина за широко разпространената анемия.

Пещерата Алепотрипа е обитава и е използвана като място за погребения и ритуали през повече от 3 000 години – между 6 – 3 000 г. пр.н.е. Близо до входа на една от залите в пещерата е открита купчина с овчи тор, която вероятно е служила за осветление по време на погребалните обреди.

Допълнителна мистерия внася откритието на гробница от Микенската епоха – около 1 300 г. пр.н.е. В нея са открити много лошо натрошени кости от десетки хора. Учените предполагат, че костите са били препогребани на това място – обичаен ритуал за онези времена. Озадачаващото обаче е, че най-близкото поселение от епохата на Микена се намира доста далеч от пещерата Alepotrypa. Обяснението може да се крие в това, че в близост до пещерата вероятно е съществувало неизвестно до момента населено място от късната бронзова епоха.