Тази вечер, 3 февруари, след залеза на Слънцето, ще изгрее пълната Луна. В източната част на небосвода, съвсем близо до нея – само на 5 градуса – ще сияе ярко и гигантът от слънчевата система Юпитер. Може да го откриете на около три пръста в ширина, ако вдигнете изпънатата си ръка пред очите.
Въпреки че изглеждат близо, това е само оптична илюзия. Луната се намира на 1,3 светлинни секунди от нас, докато Юпитер е на 36 светлинни секунди.
 |
| илюстрации: A.FAZEKAS, SKYSAFARI |
В петък, 6 февруари, Юпитер ще е най-ярък за цялата 2015 година. Най-голямата планета в Слънчевата система ще бъде в опозиция, което означава, че планетата се намира в точка, точно противоположна на позицията на Слънцето. В такъв момент планетата “излага” на показ най-голяма част от диска си и е видима през цялата нощ – от залез до изгрев Слънце.
Ако разполагате с телескоп или бинокъл, може да наблюдавате и някои от спътниците на гиганта.
Едно от най-красивите явления в нощното небе ще може да се наблюдава от 7 февруари и през следващите около две седмици. Един час след залеза от Северното полукълбо ще може да се любуваме на един от най-трудните за наблюдение феномени – зодиакалната светлина. Наричат го още и “фалшив залез”.
Тази светлинна феерия лесно може да се сбърка със светлинното замърсяване от уличното осветление на далечен населен пункт на фона на тъмния хоризонт. Всъщност, произходът на светлината е доста по-екзотичен. Зодиакалната светлина се дължи на слънчевата светлина, която се отразява от частиците междупланетен прах, които се намират в орбиталната равнина.
Най-доброто време да се наблюдава призрачното светене в западната част на небосклона е около час след залез слънце и по възможност далеч от градските светлини. Казано по-просто, този феномен се дължи на отражението на слънчевите лъчи от междупланетният прах, останал в космоса от времето на формиране на планетите в слънчевата система преди около 4,6 милиарда години.
0 коментара:
Публикуване на коментар