Вероятно смятате, че настинката се предизвиква от преохлаждане на организма, защото самото название настинка сочи към това. Ако обаче сте от по-малобройната група от хора, които са се докосвали до медицински книги, сигурно смятате, че настинката е вирусно заболяване, което се разпространява по въздушно-капков път. И в двете твърдения има по малко истина, но нещата съвсем не стоят точно така.
Събитията, които завинаги променят представите ни за настинката, започват вечерта на 23 май 1931 година и се разиграват в селце на норвежки миньори на остров Шпицберген. В населения пункт с трудното за произнасяне име Лонгийърбюен (за по-лесното му произнасяне днес се използва английското Лонгийър) по това време живеят 415 мъже - основно миньори, 51 жени и 412 деца. По ония места да се плава е възможно само през трите летни месеца. През останалата част от годината там царят студ, сняг и мрак. Мястото на пръв поглед изглежда перфектния “рай”, в който хората постоянно да страдат от настинки.
В почти всички индоевропейски езици наименованието на това разпространено заболяване е свързано със студа – в българския, руския, норвежкия, английския, немския, хинди… В повечето райони на света зимата обаче изглежда само като карикатура на “топлото” северно лято и въпреки това, в тези страни броят на хората, които подсмърчат всяка есен започва да расте; в началото на зимата рязко се увеличават кихащите и кашлящите и това продължава чак до запролетяване. В началото на пролетта се наблюдава още един кратък пик в броя на разболелите се. Когато и той премине, чак до следващата есен, малцина се оплакват от настинка.
Дълго време лекарите са смятали, че охлаждането на организма ни води до намаляване на имунитета и затова се разболяваме от настинка. Луи Пастьор през 1878 година провежда експеримент. Взема кокошка, която поставя в студена вода. След това я инжектира с антракс. Заради относително високата телесна температура на кокошките те нормално не се разболяват от тази болест – топлината на тялото им е достатъчна да унищожи бактериите на антракса. Обаче охладената във вода птица се разболява след инжектирането. Големият микробиолог прави извода, че през зимата имунитета на човек отслабва заради студа и той лесно се заразява с причинителите на настинката.
Изводът на учения съвпада и с широко наблюдаваните в бита ситуации, затова и представата за механизма, по който се простудяваме се утвърждава и в медицинските среди.
Между другото, има още един случай, свързващ простудата и кокошките. Един от основателите на съвременния научен метод, английският алхимик, философ и естествоизпитател Роджър Бейкън (1214-1292 г.) се простудява, докато проверява на практика една своя идея: в много студено време замразява в сняг кокоше месо, за да докаже възможността за дълго съхраняване на замразени продукти. Настинката, която го поваля, прераства в пневмония и ученият почива (трябва да се има предвид, че по това време той е на 78-годишна възраст).
Да се върнем на случката от остров Шпицберген. През септември 1930 година в Лонгийърбюен пристига малка група лекари и микробиолози, които се надяват през предстоящата зима да използват тази природна лаборатория с подходящи за настинките условия, за да изучат начина за разпространение на това заболяване. Много скоро обаче, след края на периода, в който може да се плава и корабите се прибират на Голямата земя, простудата буквално изчезва от острова. През най-студените зимни месеци лекарите скучаят, защото не могат да открият някой да кашля или да киха. Накрая, вечерта на 23 май на следващата година, в пристанището на града пристига първият за сезона кораб от Норвегия. С него, освен пощата, пристигат и 50 нови миньори. Лекарите преглеждат всички от пристигналите и всички те се оказват здрави.
Само един от новаците е видимо на границата на разболяването. Няколко часа след пристигането му на острова, той започва да кашля и да подсмърча. Минават 48 часа и се разболяват трима от местните жители, при това, никой от тях не е влизал в контакт с първия настинал. На следващия ден се разболяват още четирима, после 13, после 21. Две седмици след пристигането на кораба от Норвегия половината население на града страда от настинка. И това – в разгара на полярното лято!
През изминалите от тогава години тезата, че студа няма никаква връзка с настинките не веднъж е подлагана на проверка и е показвала състоятелността си. В Англия излагат доброволци в мокри бански костюми на течение, карат ги да се разхождат с мокри чорапи, а после директно през носа им впръскват вируса на настинката. Заболяват, но броят им не е по-различен от тези, които са използвани за контролна група, а те прекарват времето си в топли помещения и със сухи дрехи.
В САЩ 253 доброволци (предимно студенти, привлечени от значителния хонорар за участието в експеримента) биват държани дълго време на студено само по бельо или пък ги обличат, но ги вкарват в хладилна камера. Процентът на настиналите отново се оказва не по-висок от този, на разболелите се от контролната група.
Настинката е най-разпространеното в света заболяване. Всеки възрастен жител на Европа или Северна Америка се разболява от нея средно между два и пет пъти годишно. Децата настиват средно между четири и осем пъти на година. Според статистиките всяка година учениците в САЩ заради настинки натрупват 189 милиона дни отсъствия. Над 100 милиона са посещенията при лекар в САЩ всяка година с оплаквания от хрема и простуда. Пак всяка година, заради пропуснати работни дни и разходи за лекарства, американската икономика губи средно по 40 милиарда долара. Това е в пъти повече, отколкото са загубите, причинени от астма или инфаркти.
Германия годишно губи “само” по шест милиарда евро заради простудните заболявания, пише wissenschaft.de.
Човек, доживял до 75 годишна възраст, е прекарал четири години в “настинало” състояние.
И най-важното – до момента не сме открили нито надеждни методи за профилактика, нито за лечение на настинките. Така звучат фактите и статистиките.
Английският лекар Дейвид Тирел от университета в Солсбъри изучава в продължение на над 30 години простудните заболявания. В книгата си за тази болест той цитира един анекдот:
”Лекар към пациент: имате само силна простуда. Не мога да ви излекувам. Но ако тя се превърне в пневмония, обадете ми се – медицината вече знае точно как да се справи с тази болест”.
Според изследователите, настинките се предизвикват от 200 до 300 различни вируси, отнасящи се към 5 различни семейства. Затова се оказва невъзможно да си изработим имунитет. Между 30 и 50% от настинките се предизвикват от риновируси, които са около 100 различни вида. По правило болестта продължава около една седмица. За една четвърт от заболелите обаче простудното заболяване се влачи две седмици, а други около 25% от заразилите се изобщо не забелязват, че са болни, но при това си остават заразни за околните.
Как точно се заразяваме с вирусите на настинката? Въпросът е прост, но за него няма точен отговор.
Първо подозренията падат върху пренасянето на заразата по въздушно-капков път. Още през 40-те години на ХХ век изследвания показват, че при кихане микрокапки се разлитат около нас със скорост достигаща до 160 км/ч и могат да “прелетят” над 4 метра. По-големите от тях - с диаметър около една петдесета от милиметъра, след няколко секунди падат на пода на помещението. След изсъхването на микрокапките най-малките частички, които остават, могат да се носят из въздуха в стаята цял ден.
Английският лекар Кристофър Андрюс, за да се опита да докаже, че настинките се предават по въздушно-капков път, прави експеримент в стая, разделена с щора. Между пода и щората, и между щората и тавана, има празно пространство. В едната половина на стаята са настанени болни хора, а в другата – здрави. Анализът на експеримента показва, че само след няколко часа вирусите се пренасят и в “здравата” половина. Но там никой не се разболява.
Друг експеримент се провежда в Уисконсин, САЩ. Един срещу друг, от двете страни на маса, поставят здрав и болен от настинка. Карат ги да си говорят, да пеят. От време на време болният киха, разбира се. Но здравият не се разболява. По същия начин провеждат и експерименти, но вече и с целуване между здрав и болен. Контактът на устните на двамата трае между 45 и 60 секунди. Резултатът: от 16-те здрави участници в опита, се разболява само един.
Ясно е, че действа някакъв по-различен механизъм за предаване на заразата.
Английски лекари правят друг интересен опит. На главата на един от участниците в експеримента закрепват резервоар с вода, в която има разтворено безцветно вещество, което обаче става видимо при осветяване с ултравиолетова светлина. От съда с вода до носа на участника върви тънка тръбичка, от която полека капе от течността. Човекът, натоварен с отговорната задача да се преструва на хремав, трябва през определено време да бърше “изкуствените сополи”, докато заедно с други участници в опита играят карти.
Два часа след началото на играта, осветяват стаята с ултравиолетова светлина. “Изкуствените сополи” се оказват навсякъде – по ръцете на човека с оборудването, по картите, по ръцете на другите участници и по лицата им. Изглежда, у хората съществува непреодолимото желание от време на време да докосват лицето си. Американски психолози са наблюдавали в продължение на един час поведението на участници в научен конгрес. Оказва се, че за това време почти 1/3 от хората са си бръкнали поне веднъж в носа, без да се отчита колко пъти са се почесали.
Знае се още, че вирусите могат да оцелеят няколко часа върху кожата ни или по повърхностите на предметите около нас. Докато пътувате в автобуса може да се хванете за дръжка, на която преди малко се е държал настинал човек. После, докато се чешете по носа, сами може да си доставяте порция вируси.
Американците провеждат още един експеримент. В офисите на малки компании раздават на служителите хартиени салфетки, напоени с химическо съединение, което убива вирусите. Броят на заболелите в сезона на настинките намалява с 60 %.
Излиза, че заразата се пренася чрез ръцете ни? Дали?
Същите експериментатори от университета в Уисконсин преди двадесет години провеждат маратонски сеанс по покер. В сеанса участват 60 студенти, 24 от които са с простудно заболяване. На половината от здравите покерджии слагат ортопедични шини, които не им позволяват да си повдигнат ръката и да докосват лицата си. Когато искат да пият или да хапнат, дезинфекцират ръцете им и им слагат хирургични ръкавици. Ако по време на играта някой иска да се почеше по носа, помага му сътрудник, чиито ръце са също със стерилни ръкавици. Другата половина от здравите играчи не е ограничена по никакъв начин. Маратонът продължава от 8 часа сутринта до 23 часа вечерта. Резултатът: настинка “лепват” половината от “стерилно” играещите и… също толкова от онези, които не са се предпазвали по никакъв начин.
Ясно е, че при заразяването играят роля и двата начина – и въздушно-капковия и контактния, но кой от тях е главният, лекарите не могат да установят. Вероятно за различните вируси е различна ролята на начина на пренасяне на вирусите. Лабораторията по вирусология в университета на Уисконсин е сред най-добрите в САЩ, но дори и специалистите там могат да определят само при 40% от пациентите кой е причинителя на конкретния случай на настинка.
Между другото, начините на разпространение на грипните вируси също не са съвсем ясни. И до днес не е ясно как точно “испанския грип” през 1918 година обхваща целия свят – нито пътническата авиация съществува, нито хората имат възможността да пътуват свободно заради бушуващата война.
Няма яснота и за причината за сезонните пикове в заболеваемостта от настинки. Дали след края на слънчевите дни на лятото се понижава имунитета ни? А може би сухотата на въздуха в отопляваните помещения пречи на носоглътката ни да се бори достатъчно добре с атакуващите я вируси?
Забелязана е закономерност първата вълна на простудни заболявания да съвпада с началото на учебната година. И изобщо, всички са наясно, че през зимните месеци хората по-често стоят дълго време с други хора в затворени помещения с лоша вентилация. Но хипотезите кой от всички фактори е основен за разпространението на простудните заболявания, раждат повече въпроси, отколкото отговори.
В медицински папируси от Древен Египет има рецепти за лекарство срещу настинка (изглежда в горещия Египет тя се е срещала по-често, отколкото в студения Шпицберген): четири дни да се маже носа със смес от мед, настойка от тамян и соли на оловото.
Съвременната медицина също не може да предложи нищо работещо срещу настинката. Най-новите средства действат само на някаква малка група вируси и в резултат съкращават периода за оздравяване най-много с един ден. Прехваленият витамин С, както показват изследвания, даван даже в огромни дози, способни да увредят стомаха, не дава гарантирана защита срещу настинките.
Шефът на Центъра по анализ на простудните заболявания към Университета в Кардиф, Рон Екълс, казва, че му е известен само един начин да се предпазим от настинка – да се заселите и да живеете като отшелник в пустинята или в Сибир.
0 коментара:
Публикуване на коментар