През 1994 година на борда на космическия телескоп „Хъбъл“ на NASA започва работа новия инструмент Advanced Camera for Surveys (ACS). С негова помощ е заснета видимата светлина, излъчвана от най-близкия сред известните квазари, обозначаван в каталозите като 3C 273.
При заснемането е използван коронаграфът на ACS, за да се блокира светлината от яркото ядро на квазара, като по този начин става ясно, че неговата галактика-домакин е значително по-сложна, отколкото се предполага в резултат на предходни наблюдения. Особеностите на галактиката, които до този момент остават „невидими“, заради яркото сияние на квазара, стават достъпни за изучаване.
Благодарение на ACS е разкрит спираловиден шлейф около квазара, червена прахова полоса, както и синя дъга от „буци“ материя по траекторията на струята, изхвърлена от квазара. Тези детайли не са били наблюдавани до онзи момент, когато е направено изображението. За наличието на горещи газове и разположената в близост до ядрото област на синьо сияеща материя се предполага и преди, но едва на това изображение те отчетливо се идентифицират. Това е една нагледна демонстрация на способностите на коронографа на ACS.
 |
| Снимки: NASA |
На изображението в лявата част, заснето от инструмента Wide Field Planetary Camera 2, се вижда блестящият квазар, но съвсем малко от другите подробности на галактиката, в която се намира. Дифракционните бликове показват, че квазарът наистина е точков източник на светлина (подобно на звезда), и това е така, защото „двигателят“ на черната дупка е изключително компактен.
След като ослепителната светлина на „фара“ на квазара е блокирана посредством ACS (дясното изображение), се появява и образът на галактиката, в която се намира той. „Блокиращият палец“ на ACS и още едно коронаграфско петно се виждат в черно, близо до горната част на изображението от инструмента, направено с висока резолюция.
Квазарите (в средите на експертите се наричат и QSO – съкратено от quasi-stellar objects, квазизвездни обекти) са открити през 60-те години на ХХ век. След това, обаче, са необходими почти две десетилетия, преди астрономите да разполагат с преки доказателства от наблюдения, че те пребивават в галактики.
Днес е прието схващането, че това са обекти, проявление на свръхмасивни черни дупки, върху които „падат“ големи количества материя под формата на газ и прах. Астрономите продължават с изучаването им, за да разберат механизмите, които „запалват“ яркото сияние на квазарите.
Изображението е част от проекта на NASA "Какво засне "Хъбъл" на рождения ви ден"
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар