Британски антрополози са провели любопитен експеримент, чрез който се опитват да докажат, че далечните ни предци са можели съвсем случайно да изобретят всички „сложни“ оръдия на труда – от колелото до лъка и стрелите, като действат само по метода на пробите и грешките. Изследването е публикувано в списание Nature Human Behaviour.
„Смята се, че сложните технологии се появяват заради това, че човек разполага с голям мозък. Ние показваме, че не е задължително да разбирате как работи някакъв инструмент, за да може да го подобрите. С други думи, далеч не всички древни артефакти може да се приемат за реални свидетелства, че създателите им са разбирали принципа на работата им и начина, по който са устроени“, обяснява Максим Дерекс от Университета в Ексетър, Великобритания.
Учените днес предполагат, че човек е изобретил първите прости оръдия на труда, които антрополозите отнасят към т.нар. олдувайска култура, преди приблизително 2,5 милиона години. Мнозина специалисти смятат, че първите зачатъци на културата и речта са възникнали приблизително по същото време, тъй като предаването на „тънкостите“ в изработването на сечива е било невъзможно без членоразделната реч или друга сложна система за предаване на информация.
От друга страна, през следващите 700 000 години формата и структурата на каменните чукове и всевъзможни други подобни първобитни „инструменти“ на практика не се променя. В това пък други експерти откриват косвен аргумент, за това, че по това време просто не са съществували нито култура, нито членоразделна реч. И тези въпроси постоянно пораждат научни дискусии по темата, какво е послужило като „двигател“ на технологичната революция на човешките общности и каква роля в това е изиграл по-големият ни, спрямо животинските видове, интелект.
Максим Дерекс обяснява, че повечето антрополози се придържат към класическата концепция за изключителната роля на човешките умствени способности, като изхождат от това, че уникалната ни способност да мислим абстрактно и да разбираме, какво върши един или друг предмет, е основният движещ фактор в развитието на технологиите и културата.
Други учени смятат, че този процес се е случвал на практика съвсем случайно, без каквото и да е конкретно направление в развитието. Красноречив пример за подобен сценарий е т.нар. „теорема за безкрайната маймуна“ - абстрактна маймуна, която, ако разполага с достатъчно време, чрез случайно натискане на клавишите на пишеща машина, ще успее да напише „Хамлет“ на Шекспир.
Дерекс и колегите му проверяват на практика тази теория, като опитват да пресъздадат процеса на технологична еволюция в лабораторни условия. За целта са подбрали няколко десетки студенти от френски вузове, които не разполагат със задълбочени познания в областта на механиката и техниката. Тяхната задача е да „оптимизират“ работата на проста механична постановка.
Същността на „промишления“ модел се състои в следното: набор от поставен на ос диск, две наклонени релси, по които дискът трябва да се спусне и четири шпилки с тежести на тях. Шпилките могат да се закрепят за диска и тежестите могат да се преместват по протежението им и да бъдат фиксирани в произволни позиции.
Поставената пред „изобретателите“ задача се състои в това, да накарат диска, чрез промяна на позицията на тежестите по шпилките, да се спуска максимално бързо по наклонената рампа, съставена от двете релси. Участващите в експеримента студенти са разпределени в „отбори“ от по петима. Всеки от отбора получава правото на пет опита да подобри опитната постановка, а след това я предава на „следващото поколение“, т.е. на друг от отбора. Всеки участник работи сам и другите не виждат какво опитва.
След това изследователите провеждат малка анкета с участниците, като целта е да се установи, от какво са се ръководили по време на опитите си с диска и да оценят, по заснети снимки от експериментите на другите участници, по-бързо или по-бавно би се движил диска. В отделни случаи на студентите е позволявано да предадат накратко „теоретичните си разсъждения“ на следващия „изобретател“.
Антрополозите залагат на проста идея: ако е вярна класическата хипотеза, то темповете на развитие на технологичната еволюция по време на експеримента, ще зависи от това, доколко участниците в един отбор разбират принципа на работа на опитната постановка и ефективността в умението им да предадат знанията си на следващите участници от своя отбор.
Въпреки че задачата е относително лесна – трябва да се разбере как работи инерционната сила и как се променя положението на центъра на тежестта – почти всички участници в експеримента не успяват докрай да намерят правилното ѝ решение. В същото време, това по никакъв начин не пречи „архитектурата“ на диска да бъде подобрявана и скоростта на движението му по наклонената рампа бавно, но постоянно да нараства, дори и в онези случаи, когато участниците предават на следващите неверни или непълни „теоретични“ познания за начина, по който мислят, че работи цялата постановка.
Според наблюденията на Максим Дерекс и учените от екипа му, темповете на иновации на практика не зависят от това, доколко теоретично са подковани участниците от всеки отбор. Вярно е и обратното твърдение: степента на „иновативността на технологията“ на диска не повлиява в посока трупане на знания и разбирането на теорията от страна на доброволците.
Дерекс смята, че всичко това доказва, че появата на сложни сечива и еволюцията не е задължително да се свързват с „напреднали“ умствени способности и възможности за абстрактно мислене.
В допълнение, това своеобразно „доказателство“ на "теоремата за безкрайната маймуна“, се явява и като потвърждение на тезата, че културните традиции, умението да се предават знания от поколение на поколение, са изиграли по-значима роля в технологичното развитие на човечеството, отколкото способността да мислим абстрактно, пишат в заключение авторите на изследването.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар