За цената на Бог и как Мартин Лутер наказва алчността на католическия клир

В семейството на земеделеца Ханс Лудер и съпругата му Маргарете на 10 ноември 1483 година се ражда дете, което в бъдеще ще стане инициатор на разкол в католическата църква. Дали Ханс, който, както всеки немски бюргер посещава редовно църковните служби, моли се всеки ден и чете Светото писание, си е давал сметка, че освен допълнителната работна ръка, с която го дарява жена му, на бял свят се е появил човек, комуто предстои да запише името си в историята?

Когато момченцето поотраства, започват да го възпитават както се възпитават всички бюргерски деца. Мартин, както го кръщават, на първо място е учен да бъде трудолюбив, да почита възрастните и най-вече, да е пестелив във всичко – в храната, дрехите, дори в дървата за отопление зимно време. Запазени са сведения, според които, въпреки добрите доходи, които има достопочтения Ханс Лудер, той все така праща съпругата и децата си зимно време в гората, за да събират опадали съчки, така че да не се налага да ги купува от съседите си, които са значително по-бедни от него.

Ханс и Маргарете Лудер

Когато Мартин Лутер заминава да се учи, баща му му заделя съвсем скромна сума за издръжка, която не е достатъчна дори за нормално хранене. Парите са толкова малко, че на младежа му се налага да пее по улиците, за да припечелва. Гладът и несгодите изтормозват до толкова Мартин, че той е почти готов да зареже учението и да се върне да работи с баща си в рудниците. Случайността обаче се намесва и с това се решава не само съдбата на младия човек, но и на световната история. Случайно се запознава с заможна дама, която от състрадание към изнурения момък го приютява в дома си и му осигурява поне едно добро хранене на ден. Мартин Лутер отправя благодарност към Бог за този шанс и започва да се учи още по-усърдно. Постига големи успехи и успява да постъпи във философския факултет на Ерфуртския университет, където първо получава бакалавърска степен, а по-късно самият той започва да преподава философия.



Хобито му е да чете религиозна литература, но е принуден да крие това си увлечение, защото родителите му, най-вече баща му, настояват младежът да гради кариера в юриспруденцията. Разказват, че веднъж Мартин Лутер се оказва на открито място, когато го застига сериозна буря. Бесни гръмотевици разцепват небето, а дъждът се лее из ведро. Младият мъж толкова се изплашва, че започва неистово да се моли и в религиозния си порив прошепва: „Помогни ми, света Ана! Ако оцелея, ще се оттегля в манастир“. И изведнъж, точно след тези думи, мълния удря само на метри от Лутер и по чудо не го изпепелява. Юношата възприема случилото се като знамение свише. След което събира волята си в железен юмрук и за пръв път в живота си предприема действия срещу волята на родителите си. Младежът им заявява, че има намерение да стане монах, а в отговор получава от баща си тонове проклятия. Мартин Лутер обаче не отстъпва от решението си. Напуска Ерфуртския университет и постъпва в затворената августинска общност в Ерфурт.

Папа Лъв Х с кардиналите Джулио Медичи и Луиджи Роси

Обаче има и друга, не толкова драматична, а направо прозаична история за оттеглянето на Мартин Лутер от светския живот: в един момент младежът просто на един дъх прочита цялата Библия и решава, че това е делото, на което следва да посвети живота си – да проповядва божието слово.

Каквато и да е истината, в разцвета на силите си Мартин става послушник. В манастира му се налага да бъде и пазач на портите, и да обслужва часовниковата кула, а в един момент дори и да е прост метач на вътрешните църковни дворове. Понякога му разрешават да напуска манастира и младежът броди из градските улици да проси от гражданите милостиня за нуждите на манастира. През 1506 година Мартин Лутер е подстриган за монах и започва да се нарича брат Августин. През цялото време не спира да учи. В крайна сметка, го удостояват със званието професор по теология.

По-късно самият той си спомня, че религиозното му чувство и съмненията му в правилния курс на църквата постоянно са в конфликт. Съмнява се не в себе си, а в правилността на религиозните постулати, в правомерността на действията на църковните деятели.



Пикът на съмненията му настъпва на 18 октомври 1517 година, когато папа Лъв X издава своята известна була. В нея наместникът на Св. Петър на светия престол описва как се опрощават грехове и как може да се избави човек от тях, като си купи индулгенция: плащаш и вече не те броят за грешник. Искрено вярващият послушник Мартин Лутер, в отговор на такова явно богохулство, пише своите знаменити 95 тезиса, в които обяснява, защо индулгенцията противоречи на истинската вяра в Бог.

Папата решава, че трябва без да се вдига много шум да се договори с богослова, но това не се случва и затова се стига до другата крайност: Лъв X с гръм и трясък анатемосва Мартин Лутер. Според легендата, булата, с която Мартин Лутер се отлъчва от църквата, е поднесена за подпис от Лъв X, докато папата е на лов за диви прасета. Този ден обаче, слуката не спохожда светия отец. Когато папата спира за почивка, към него се приближава вестоносец. Божият служител взема листа с изписаната була и прочита първите думи: „Възправи се Господи, и Петър, и Павел… срещу дивото прасе, което опустошава лозовите градини Господни“. И папа Лъв X си пада по знаменията, затова веднага подписва документа.

Мартин Лутер изгаря папската була, с която е отлъчен от църквата

Съвсем скоро вече „наглият еретик“ получава папската була с проклятията на светия отец и неговия печат. Мартин Лутер обаче не се плаши, а напротив, в двора на университета във Витенберг публично изгаря официалната папска присъда.

През 1520 година с делото на Лутер се заема лично императорът на Свещената римска империя Карл V. Църковните деятели настояват еретика да се отрече всичките си предишни изказвания, но Лутер в отговор произнася една от най-значимите си речи: „Тъй като Ваше величество и вие, господари, искате да чуете прост отговор, ще ви отговоря честно и просто. Ако не бях убеден в свидетелствата на Светото писание и ясните доводи на разума – защото не признавам авторитета нито на папите, нито на църковните събори, защото те си противоречат едни на други – съвестта ми не би била свързана с Божието слово. Не мога и не искам да се отричам от нищо, защото е лошо и не е безопасно да се действа срещу съвестта. На това настоявам и не познавам друг начин на действие. Бога да ми помага. Амин“.



Мартин Лутер преразглежда много от църковните догми, подлага на съмнение огромен брой от уж свещените ритуали, измислени при това от смъртните хора. Увлича след себе си много последователи и привърженици. Подкрепата им, действията, които предприемат, довеждат до разкол в католическата общност, а в крайна сметка и до религиозна революция в западния свят, вследствие на която възниква протестантството.

Библията на Лутер на немски език, 1534 година.

Така желанието на църковните първенци да се обогатят за сметка на грешниците, довежда до стогодишни религиозни войни, а Мартин Лутер става основоположник на Реформацията на католическата църква и един от най-известните в света проповедници на божието слово.

-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>