Докторант на университета в Манчестър е открил „най-бавно въртящия“ се пулсар, известен до сега на астрономите. Пулсарът е на възраст приблизително 14 милиона години.
Чиа Мин Тан, докторант от Центъра по астрофизика в Джодрел Банк към висшето училище по физика и астрономия в Манчестър, е част от екип, работещ съвместно с ASTRON и университета в Амстердам. Учените извършват наблюдения с нискочестотния радио масив (LOFAR), чието ядро се намира в Холандия. Съобщение за откритието си са публикували в Astrophysical Journal.
Пулсаирте са бързовъртящи се неутронни звезди, които генерират мощни лъчи от електромагнитни излъчвания. Лъченията се емитират от магнитните полюси на такива звезди. Тези „космически маяци“ се раждат, когато масивна звезда експлодира в свръхнова. След подобна експлозия от звездата остава само свръх уплътненото ѝ ядро – бързо въртяща се неутронна звезда, която е с диаметър едва от около 20 километра.
Най-бързо въртящият се пулсар, известен на науката до момента, се завърта веднъж на всеки 1,4 милисекунди, което прави 716 оборота в секунда или 42 960 завъртания всяка минута.
Досега, най-бавно въртящият се пулсар, който астрономите са регистрирали, извършва по един оборот на всеки 8,5 секунди. Новооткритият пулсар се намира на около 5200 светлинни години от нас, в посока на съзвездието Касиопея. Той се върти още по-бавно, като извършва един оборот за 23,5 секунди.
Откритието е още по-интересно и заради факта, че радиоимпулса от звездата е с продължителност едва 200 милисекунди от целия цикъл на завъртане от 23,5 секунди.
Чиа Мин Тан обяснява: „Радиочестотното излъчване, емитирано от пулсар, се проявява подобно на светлината от маяк, затова може да регистрирате сигнала, само ако радиоимпулсът е насочен към вас. В този конкретен случай лъчът е толкова фокусиран, че лесно може да се размине със Земята. Бавно въртящите се пулсари са още по-трудни за засичане. А е и много любопитно, когато се замислите, защото новооткритият пулсар се върти над 15 000 пъти по-бавно, отколкото най-бързият. Надяваме се, че с помощта на LOFAR ще открием и други такива обекти“.
Астрономите са направили откритието си в рамките на проекта LOFAR Tied-Array All-Sky Survey. Изследването е фокусирано в търсенето на пулсари в северното небе. Всяка сесия от наблюденията е с продължителност от един час. Това е значително по-дълго времетраене, отколкото при предишни проучвания и с това се осигурява чувствителността, чрез която става възможно да се открие този изненадващо бавен пулсар.
Благодарение на визуализиращите възможности, с които разполага LOFAR, астрономите не само могат да „чуят“ точно отмерените пулсации на неутронната звезда, но и да ги „видят“. Съавторът в изследването, професор Бен Стапърс, също от университета в Манчестър, обяснява: „Този пулсар се оказва достатъчно ярък и се върти толкова бавно, че можем да видим „премигванията“ му на изображенията“.
Пулсарът е на около 14 милиона години, но все пак има силно магнитно поле. Друг от съавторите в изследването, Джейсън Хеселс от ASTRON и университета в Амстердам, добавя: „Откритието се оказа напълно неочаквано. И все още сме малко шокирани от фактът, че пулсарът може да се върти толкова бавно и все пак да емитира радио импулси. Очевидно е, че радиопулсарите могат да са и по-бавно въртящи се, отколкото очаквахме. Това до известна степен е предизвикателство за теоретичните ни разбирания, как „работят“ пулсарите“.
Следващата стъпка, която ще предприемат астрономите е, да продължат търсенето на пулсари с помощта на LOFAR. Но се планира към наблюденията на новооткрития пулсар да бъде включен и космическия телескоп XMM-Newton. Чиа Мин Тан казва в заключение, че „телескопът „Нютън“ е предназначен за регистриране на рентгенови излъчвания. Ако нашият супер бавен пулсар се установи, че емитира и рентгенови лъчи, това ще ни даде важна информация за историята и произхода му“.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар