В родината му Карло Голдони е определян като особено значим драматург, защото поставя началото на италианската буржоазна драма. Изкусно съчетава елементите на италианската народна комедия и френската комедия на характерите с нейните по-изтънчени техники. Образите на Голдони – „италианският Молиер“, както го наричат често – са по-разнообразни, по-малко схематични, отколкото френските. Още Волтер го нарича „син и художник на натюрела“ и неведнъж е подчертавал естествения начин, по който са написани творбите му.
Карло Голдони се ражда на 25 февруари 1707 година във Венеция, в семейство на интелигенти. Родителите му искат да го видят в ролята на преуспяващ юрист и поради това го карат да учи право. Младежът обаче много рано се влюбва в театъра. На четиринадесет годишна възраст Карло бяга от Римини, където учи философия и известно време скита с пътуваща театрална трупа. В крайна сметка обаче, Голдони все пак завършва образованието си, получава докторска степен и става адвокат. Но с адвокатура се занимава съвсем кратко и започва все по-настойчиво да опитва силите си в драматургията.
Към 1748 година вече има написани няколко пиеси и това му позволява да се установи във Венеция и да се занимава само с драматургия. В родния си град е приет с възторг. Живее там 14 години – от 1748 до 1762 година – и през този период, освен изумителната си продуктивност в писането, разкрива и таланта си в целия му блясък. Само за една година (1750) успява да напише 16 комедии, при това сред тях са и шедьоври като „Лъжец“, „Семейството на антикваря“ и „Рибарски свади“. Автор е и на либретото на операта „Гризелда“, музиката за която създава Антонио Вивалди.
В периода между 1756 и 1762 година Голдони пише още около 60 комедии, в това число и обиколилата всички европейски сцени „Гостилничарката“. Убеден, че венецианската публика отдава предпочитанията си вече не на неговите реалистични пиеси, а на фантастичните комедии на Карло Гоци, Голдони решава да се премести в Париж. Драматургът просто не иска да изживее славата в родната си Венеция.
В Париж Карло Голдони живее 30 години – до края на живота си. И там продължава да пише комедии. Вече на преклонна възраст пише своите „Мемоари“, които завинаги ще останат като едно от най-доброто и ярки описания на италианския бит.
Голдони обаче живее много бедно и е принуден да дава уроци по италиански. Френският конвент му определя пожизнена пенсия, но Карло Голдони почива на 6 февруари 1793 година, преди указът на конвента за пенсионното му възнаграждение да влезе в сила.
Комедиите на Карло Голдони и до днес се ползват с успех по театралните сцени в цял свят.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар