Днес имаме бързи компютри във всеки дом, климатици и хамбургери за 1 лев, и като представители на съвременния Homo sapiens се смятаме за по-цивилизовани и по-малко агресивни, отколкото неиндустриализираните общества – и предишни, и настоящи. Е, според ново изследване, може да се наложи да слезем от пиедестала, на който сами сме се поставили.
Антрополози от Държавния университет във Флорида твърдят, че съвременната цивилизация не по-малко кръвожадна и с по-нисък афинитет към насилието като цяло; просто агресивността ни се изразява под други форми и с други средства. В този контекст, насилието изглежда е постоянна черта, присъща на човешките индивиди.
Разработката е публикувана в списание Current Anthropology. Експертите са провели сравнителен анализ на данните за числеността на популациите и смъртните случаи при междугрупови конфликти сред 11 групи шимпанзета, 24 човешки общности от цял свят, които не са организирани в държавни формирования, 19 държави, участвали в Първата световна война и 22 държави, включили се във Втората световна война. Авторите, твърдят, че са включили и шимпанзетата като сравнение с човешкото поведение, защото те са сред малкото животински видове, които нападат и убиват индивиди от други групи – феномен, сравним с този на човешките войни.
В изследването си Дийн Фолк и Чарлз Хилдеболт се противопоставят на заключението на психолога Стивън Пинкър от 2011 година, според когото хората „са започнали като агресивни, гневни индивиди и… постиженията на цивилизацията са ни отместили в по-облагородено поведение“. Пинкър застъпва тезата, че ние, хората от XXI век, всъщност живеем в най-безопасните до този момент времена от човешката история; и че в много отношения животът никога не е бил по-комфортен.
И въпреки това, иновациите освен улеснения в живота ни са източник и на семената на потенциалното ни самоунищожение. Фолк и Хилдеболт обаче са на мнение, че доиндустриалните общества не са били по-агресивни и по-склонни към насилие. Всъщност, в процеса на разрастване на популациите, обществата изобретяват и внедряват по-унищожителни оръжия и стратегии за водене на по-кръвопролитни войни. Войните от малки по мащаб битки „лице в лице“ се трансформират в конфликти с употреба на атомно оръжие и удари от въздуха.
Учените застъпват тезата, че конфликтите в прединдустриалната епоха ни изглеждат по-варварски, защото по-големи части от по-малобройни популации са били унищожавани.
„Вместо по-агресивни, хората, живеещи в малки общности са по-уязвими при загубата по време на война на значителни части от групата им, отколкото онези, които са живеели в държавни формирования, защото, както твърди старата маскима „в числеността им сигурност“, обяснява проф. Фолк в публикацията.
Други учени обаче застъпват оптимистичната теза, че развитото чувство за прагматизъм, моралните норми и съпричастността – все характеристики, свързвани с по-цивилизованите общества – би трябвало да са в състояние да ограничат разработването и развитието на биологични, химични и атомни оръжия, които също са присъщи на „развитите“ общества.
Обаче, „твърдението, че хората, които са живели/живеят в малки общности, са били/или са обикновено по-склонни към проява на агресия и насилие, отколкото гражданите в държавните формирования, следва да бъде отхвърлено, защото тежестта на смъртните случаи по време на война е функция на числеността на популациите на H. Sapiens и не е проява на по-високи нива на агресия и насилие в по-малките, по-уязвими общности“, твърдят авторите.
Фолк и Хилдеболт завършват с оптимистична нотка: „Признаваме, разбира се, че хората, без значение в какъв вид общество живеят, имат потенциал за проявяване не само на насилие и агресия, но и за мирно съществуване“.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар