Битката при Кана. Ханибал обкръжава и разгромява римските легиони |
Картагенският пълководец Ханибал Барка е прочут с това, че успява да прехвърли през Алпите бойните си слонове и армиите си и изненадващо за Рим да се окаже „пред портите“ на Вечния град. Походът му е част от Втората пуническа война, която е смятана за едно от ключовите събития за европейската история. Във войната Рим влиза от позицията само на доминиращ фактор в региона на Италийския полуостров, а в края на кръвопролитния и изтощителен сблъсък, продължил цели 16 години, се превръща в най-голямата сила в Средиземноморието. С победата във войната Рим печели и Иберийския полуостров, като към 211 г. пр.н.е. римляните постепенно започват да придобиват контрола върху доходоносните залежи от сребро на полуострова. Приходите от богатите сребърни мини, заедно с военната плячка и наложените огромни репарации на Картаген, финансират разрастването на римските владения и територии.
Римски денарий, сечен през 108-107 г. пр.н.е. Анализът показва, че металът, от който е изработена, е добит в мините в югоизточната част на Иберийския полуостров |
Променящият се произход на метала, от който са изсечени монетите, се идентифицира по различните съотношения на оловните изотопи 208Pb, 207Pb, 206Pb и 204Pb. Това съотношение, подобно на геоложки часовник, показва възрастта на рудите, от които е добито среброто, за изработването на монетите. След 209 г. пр.н.е. сигнатурите на изотопите на оловото най-често съвпадат с тези на залежите в югоизточна и югозападна Испания, или на смеси от метали, добити от тези райони.
„Установяваме, че преди войната, металът за римските монети е от същите източници, от които секат монетите си и гръцките полиси в Италия и Сицилия. С други думи, сигнатурите на изотопите на оловото в монетите съответстват на сребърните рудни залежи и металургични продукти от Егейския регион“, обяснява един от авторите на изследването Катрин Уестнър. „Поражението на Картаген обаче довежда до изплащането на огромни репарации към Рим, като същевременно Рим завладява големи количества военни трофеи и плячка, както и богатите сребърни мини в Испания. След 209 г. пр.н.е. установяваме, че по-голяма част от римските монети са с геохимични „подписи“, типични за иберийското сребро“.
Картагенски сребърен шекел; На лицевата му страна е изобразен мъж с лавров венец, а на обратната - воин, яздещ боен слон. Монетата е сечена между 239 и 209 г. пр.н.е. |
Професор Кевин Бътчър от университета в Уоруик, Великобритания, коментира пред Phys.org: „Изследването показва, как научният анализ на древните монети може да допринесе значително в историческите изследвания. Това позволява предишните предположения за значението на испанското сребро за възхода на Рим, да бъдат потвърдени и поставени на твърда научна основа“.
0 коментара:
Публикуване на коментар