25.6.17

Съвместна експедиция за проучване на древния египетски град Елкаб, в която участват археолози от Йейл и Кралския музей за изкуство и история в Брюксел, е открила неизвестни до този момент скални надписи. Сред тях са намерени най-старите известни към момента монументални йероглифи, датиращи отпреди 5200 години.

Новите надписи не са описвани от нито една предходна експедиция и са от голямо значение за изучаването на историята на древноегипетските писмени системи, казва египтологът Джон Коулман Дарнел, професор в катедрата по Близкоизточни езици в университета в Йейл, който ръководи екипа, работещ по проекта “Elkab Desert Survey”.

“В новооткритият обект със скални рисунки и знаци край Ел Хави са се запазили някои от най-ранните и най-големи символи от формиращите етапи в йероглифното писмо. Те ни дават ясна представа как древните египтяни са измислили своята уникална система за писане”, цитира думите на Дарнел публикация в сайта на Йейл.

Изследователите са открили и скални рисунки на стадо слонове, които са издълбани в камъка между 4 000 и 3 500 г. пр.н.е. Един от слоновете е изобразен с малко в него слонче, което според Дарнел е “невероятно рядко срещан начин да се представи бременно женско животно”.


Експертите са идентифицирали “панел” от четири знака, изсечени около 3 250 г. пр.н.е., а надписът е изпълнен от дясно на ляво – доминиращата посока на писане в по-късните египетски текстове. Символите пресъздават животински фигури – глава на бик с къси рога, следвана от два щъркела, обърнати с гръб един към друг, а над и между тях е изобразен плешив ибис. Разположението на символите е често срещано в по-късните египетски текстове, представящи концепцията за слънчевия цикъл и светлината. “Тези изображения може би изразяват концепцията за царската власт над подредения космос”, казва Дарнел.

Той обяснява, че екипът е останал поразен от находката поради огромните размери както на отделните “панели”, така и на някои от елементите.

“Откритието не е ново в смисъл, че някой вижда за пръв път тези йероглифи; това е първият път, когато виждаме тези символи в толкова голям мащаб. Всеки от индивидуалните йероглифи е с височина от около половин метър всеки, а цялата “таблица” е с височина около 70 сантиметра. Преди това тези знаци са откривани само с височина от 1-2 сантиметра”, казва Дарнел.  И добавя: “Ако прибегнем до сравнение със съвременните понятия, все едно гледате малък текст на екрана на компютъра си, и после изведнъж виждате същият текст на огромен билборд”.

Областта, където учените попадат на находката, се намира в северната пустиня на Елкаб. Тази област, заедно с “близнака” Нехен, или Хиеранкополис, намиращ се на другия бряг на реката, са били важни центрове в древен Египет, обяснява Дарнел. Находката показва, че системите за писане в тези области не са се ограничавали само до често срещаните малки надписи или таблички.


Професорът обяснява, че откритието свидетелства, че развитието на писмеността не е ставало постепенно и  предимно заради нуждите на администрацията, както се смяташе досега; йероглифното писмо е било много по-широко разпространено в географски аспект и по регионите се е обогатявало по време или малко след като е било изобретено.

“Това също подсказва, че ранната писмена система е била много по-разпространена, отколкото ни разкрива оцелелият археологически материал”, казва Дарнел.

Екипът се натъква на скалните “билбордове”, след като чертае възможни древни маршрути, базирани на пътните мрежи в Египет. Повечето скални надписи, които Дарнел е виждал, не са изсечени на случайни места: Повечето се намират край големи пътища, или край важни пътища, прекарани паралелно на Нил, или пък такива, които се отправят навътре в пустинята. Обикновено се срещат по кръстопътища. “На всяко място, където някой би поспрял за малко по пътя си”, обобщава Дарнел.

С помощта на нова технология, изобретена в университета в Йейл, Дарнел и колегата му Алберто Урчиа, са създали триизмерни изображения на надписите, като са използвали снимките, направени на място. “Новата технология позволява да се записват конкретните позиции с такова ниво на точност и в такива детайли, каквито досега не можехме да използваме. Това означава, че можем да запишем даден обект като точно копие на мястото, а не просто като поредица от записки”, казва Дарнел.

В заключение професорът казва: “Когато тръгвах с експедицията, не това очаквах да открия. За мен находката беше абсолютно шокираща”.

0 коментара:

Публикуване на коментар