18 януари 2017 г.


Наблюденията на живота на исландците и анализи на ДНК-то им са помогнали на учените да докажат правотата на набиращото привърженици сред научните среди схващане, че желанието за учене и високите нива на интелект негативно влияят на перспективите за продължаване на рода. Това се посочва в статия, публикувана в списание PNAS.

През последните години учените търсят гените и мутациите, които са свързани с развитието на аутизъм, шизофрения и други проблеми в работата на мозъка. Освен това се търсят вариациите на гените, които са свързани с аномално високи или низки нива на интелекта. За да открият подобни "отпечатъци" в ДНК, учените търсят и сравняват структурата на гените на няколко стотици хиляди и дори милиони хора.

Сравнително наскоро генетиците откриват няколко десетки мутации и вариации в ДНК, свързани с успехите в училище и университета, т.е. с високите интелектуални заложби, разказва Кари Стефансон от проекта deCODE. Стефансон и колегите ѝ решават да проверят, как тези вариации се съотнасят с вероятността за продължаване на рода, броят на децата при такива родители и други важни параметри от гледна точка на еволюцията.

За целта специалистите са използвали базите с данни на компанията deCODE, и извършват сравнение между нивото на образование и малките мутации в ДНК на около 110 000 исландци - около една трета от цялото население на островната държава. Тъй като на способностите в ученето влияят десетки и стотици различни гени, учените не изучават конкретни мутации и фрагменти от ДНК, а цели групи от гени.

В провеждането на такъв анализ много помага и това, че Исландия е относително изолиран остров, с добре проучена генеалогия на населението и също толкова добра статистика за успеваемостта на деца, родителите им, бабите и дядовците им, както и техните пра-пра-родители.

В резултат, както сочат резултатите на изследването, всички гени, свързани с интелектуалното ниво и успехите в обучението, определят около 3,7% от това, доколко добре исландците ще се справят с ученето. Отделни гени са в още по-малка степен определящи за интелекта - в най-добрия случай показателят достига до 0,1%. Това е относително нисък показател, но е напълно достатъчен, за да се определи, дали съществува връзка между броя на децата, гените и образоваността, или такава липсва изобщо.

Стефансон обяснява, че такава зависимост наистина е налице. При това, тя е отрицателна - или казано с други думи, колкото повече "умни" гени притежава един човек, толкова по-малко деца той или тя оставя след себе си.

Интересно е, че поради някакви неясни засега причини, този ефект напълно изчезва при младежите на възраст 22-23 години. Средно статистически учените са установили, че носителите на повече "умни" гени "произвеждат" с 6% по-малко деца, отколкото останалите.

Преведено на езика на биологията, откритието показва, че може да се говори за това, че да бъдеш умен е неизгодно от еволюционна гледна точка - децата на умни родители ще оставят по-малко на брой потомство и по-често ще си отиват от света без изобщо да имат наследници, отколкото останалите хора. Съответно, след известно време умните хора трябва напълно да отстъпят място на конкурентите със "средно" ниво на развитие, които са по-успешни по отношение на размножаването и привличането на противоположния пол. Учените отбелязват, че процесът може да се забележи и в настоящия момент - пропорционално хората с комбинации от повече "умни" гени макар и с малко, но са намалели в сравнение с нивото от 1990 година.

0 коментара:

Публикуване на коментар

Може да ви е интересно...