15 януари 2017 г.


Публикации в турските медии твърдят, че се разработват планове за възстановяването в оригиналния му вид на прочутия Мавзолей в Халикарнас. Едно от седемте чудеса на античния свят, освен с това, че е дало наименованията на всички грандиозни погребални съоръжения, е известно и с това, че е второто просъществувало най-дълго време - единствено Голямата пирамида в Гиза е оцеляла по-дълго време. Но и древната гробница на прочутия цар Мавзол се е разпаднала и до наши дни са оцелели само руините от прекрасната някога сграда. Археолозите се надяват, че реконструкцията на гробницата, както и на няколко други местни забележителности ще възродят интереса към историята на региона.

Мавзолеят се издигал в античния Халикарнас, който днес се намира на територията на град Бодрум в Турция. Построен е между 353 и 350 г. пр.н.е. като място за последен покой на Мавзол, вторият по ред и най-могъщ от владетелите на Кария от династията на Хекатомнидите.


Сградата е построена на върха на хълм, от който се открива изглед към античния Халикарнас. В градежа са смесени стилове от различни култури - гръцки, ликийски, и египетски. Скърбящата вдовица (и сестра) на Мавзол, Артемизия II, прекрачва всякакви граници и канони, в желанието си да съгради прекрасна гробница за починалия си съпруг (и брат).

Според сведенията, достигнали до нас от древността, в дните на своето величие Мавзолеят е изгледал по следния начин: Първо е построена каменна платформа в средата на ограден двор. До най-горната част на каменната платформа се стига по стълби, оградени от каменни лъвове. По протежение на стената, ограждаща двора, са поставени статуи на различни божества, а във всеки от ъглите на оградата се извисява по един каменен воин.


В центъра на платформата се намира самият Мавзолей. Зданието е построено от тухли, а после стените са облицовани с мрамор, който му предава внушителен вид. Долната 1/3 от Мавзолея представлява градеж с формата на квадрат, по стените на който са издялани релефни сцени и фигури. Сцените са "стандартни" за гръцката културна традиция и включват сюжети от гръцката митология. Следващата 1/3 от монументалната сграда е поредица от 36 колони в йонийски стил.. Между всеки две колони е поставяна по една статуя. Зад колонадата пък е изградена каменна стена, върху която да падне по-голяма част от тежестта на покривната конструкция.

Покривът е с височина на 1/3 от цялата сграда. Съграден е като пирамидална конструкция с 24 стъпала. На върха се издигат скулптурите на Мавзол и Артемизия, препускащи в колесница, теглена от четири коня.

Руините на Мавзолея днес
Според съобщение, публикувано в турския Hurriyet Daily News, датският археолог професор Пол Педерсен и асистентът му Джон Лунд от Университета на Южна Дания, съвместно с Фондацията на академиите от Средиземноморските държави са започнали работа по възстановяване на Мавзолея в оригиналния му вид.


В публикация на Lonely Planet пък се отбелязва, че до наши дни са оцелели само няколко древни елемента от Мавзолея, останали по чудо неразрушени след мощното земетресение, разрушило окончателно античния паметник през XV век. Оцелели са например стълбище отпреди да бъде издигнат монумента, погребалните камери, тесния вход към самата гробница на Мавзол, заедно с грамаден зелен скален къс, който е затварял входа на гробницата. Част от дренажната система на Мавзолея, фрагменти от стената, ограждала двора и няколко големи фрагмента от колоните на паметника също може да се видят сред руините днес.

Входът към гробницата на Мавзол
Възстановяването на Мавзолея е една от двете основни цели в датския проект "Halikarnassos Project"; другата задача е по-мащабна и предполага "връщането към живот" на множество други обекти от древния Халикарнас. Сред тези обекти, според информацията на Hurriyet Daily News, са например разкопки в посока към днешното пристанище на Бодрум, за да бъдат извадени на бял свят защитните стени на античния град, както и разкриването на 3500-годишния хиподрум на Халикарнас.

Ръководителят на проекта от турска страна, Йозай Картал коментира причините, за разработките: "Мнозина от жителите на Бодрум не знаят, че Херодот е роден тук, както и че Мавзолеят е едно от седемте чудеса на античния свят. Затова наш приоритет е да възродим това чудо и да разчистим пътя от днешното пристанище до него. Стотици хиляди туристи посещават Бодрум, но дори и не се сещат да разгледат руините на могъщия някога Халикарнас. През май ще организираме международен семинар, на който археолози и историци ще представим информация за проекта. Това ще е важно събитие, което ще даде тласък на възстановяването на Мавзолея".

Умалено копие на Мавзолея
Все още няма определени ясни срокове, в които трябва да се случи възраждането на Мавзолея. Все пак, когато (ако) древната структура бъде възстановена, днешните поколения ще могат с очите си да видят не едно, а две от седемте чудеса на античността. Припомняме, че според древногръцките историци, в света по онова време са съществували седем паметника, достойни да бъдат сочени като пример за гения и изобретателността на човешката цивилизация. В списъка на античните автори влизат Голямата пирамида в Гиза, която единствена е оцеляла до наши дни; Родоският колос, Фарът на Александрия, Мавзолеят в Халикарнас - и трите разрушени след силни земетресения. Храмът на Артемида и Статуята на Зевс пък са унищожени след варварски актове от злоумишленици. За седмото чудо - Висящите градини на Вавилон, все още се водят спорове, дали изобщо са съществували и ако да, то къде точно са се намирали.


0 коментара:

Публикуване на коментар

Може да ви е интересно...