20 май 2017 г.

Картографията е стара наука. Човекът е започнал да скицира местата, които обитава от незапомнени времена. Но в съвременния си вариант географските карти се появяват през епохата на Ренесанса, когато човечеството преживява истински бум в откриването и опознаването на света.

На 20 май 1570 година се появява първият атлас. Сборникът от карти, такъв, какъвто го познаваме днес, започва пътя си именно на този ден. Първата книга с географски карти е дело на фламандския картограф Абрахам Ортелий. 
Неговият „Theatrum Orbis Terrarum“ представя нагледно познанията от онова време за географията на света. И преди появата на работите на Абрахам Ортелий са издавани карти, но събирането им на едно място под формата на книга е заслуга именно на фламандския учен и пътешественик.

Наименованието на подобни сборници „атлас“ се утвърждава по-късно най-вече заради факта, че на първите страници на такива издания обикновено е изобразяван титанът от гръцката митология Атлас, който крепи на раменете си земното кълбо. В последствие и други събрани на едно място еднородни данни започват да се наричат „атласи“.

Атласът на Ортелий се превръща в „географска библия“ за мореплавателите от края на XVI и началото на XVII век. Заедно с атласите на Меркатор и другото голямо творение на Ортелий – първата детайлна карта на Тихия океан, допринасят много за развитието на картографията.

В първото издание на атласа Ортелий включва 70 карти. На всяка от тях е указано името на съставителя й. Болшинството гравюри са дело на майстора Франц Хогенберг. В следващите няколко десетилетия „Theatrum Orbis Terrarum“ претърпява 42 издания, като всяко следващо допълва предишните с новите познания. През 1579 година Ортелий издава и атлас с исторически карти. А към 1612 година изданието на „Theatrum Orbis Terrarum“ съдържа 167 карти.

Интересното за нас, българите, е, че на картите на Европа в тези издания територията на страната ни е обозначена с надписа България.

0 коментара:

Публикуване на коментар