 |
| Вход Господен в Йерусалим. Фреска на Джото в Капела дел Скровени в Падуа. 1317 г. |
Вход Господен в Йерусалим (Връбница или Цветница) е шестата, последна неделя от Великия пост. През 2021 година Православната църква го отбелязва на 25 април.
Вход Господен в Йерусалим е един от 12-те Велики празника в православието. Подвижен празник, който се отбелязва една седмица преди Възкресение Христово.
Влизането на Исус в Йерусалим е описано и от четиримата евангелисти. За него разказват и Матей (в 21 глава на неговото Евангелие), и Марк (в 11 глава), и Лука (в 19 глава), и Йоан (в 12 глава). В Евангелието от Матей (21:1–7) е казано, че когато наближили “Витфагия при Елеонската планина”, Иисус изпраща двама от апостолите във Витания, за да му доведат “ослица и осле с нея”. Йоан Богослов в своето Евангелие пък споменава, че Христос, като открил младо магаре, просто го възседнал.
В Евангелията на Марк и Лука също се казва, че Иисус изпраща двама от учениците си, за да му доведат магаре, като ги научава и какво да отговорят, ако ги питат. Така и се случва. Учениците намират животно, отвързват го и когато им задали въпроса “Защо го отвързвате?” отговорили, че е нужно Господу, и го отвеждат при Иисус.
Точно по този начин Иисус Христос, възседнал магаре, влиза в Йерусалим. При юдеите съществува древен обичай, според който владетелите, спечелили победа на бойното поле, били посрещани в града, яздейки кон или магаре. Но влизането на кон символизирало военните намерения на владетеля, докато влизащият, възседнал магаре, показвал на града, че желае мир.
По времето на Христос Юдея е превзета от римляните. Затова и юдеите очакват да се появи освободителят, за когото се говори в свещените им писания и за когото пророците им проповядват непрекъснато, като за човек, който ще ги избави от господството на чуждите. Вярвали са, че Месията – Спасителят на Израел – ще се появи на Пасха, затова и посрещат Иисус Христос като Месията, защото вече били научили за чудото на възкресението на Лазар, извършено от Иисус предния ден.
Всъщност, жителите на Йерусалим посрещат Иисус като Цар, точно както повеляват традициите и вярванията им – с палмови клонки, цветя и като застилат пътя му с дрехите си.
Крещят неистово “Осанна* на Сина Давидов! Благословен е идващият в името Господне! (т.е. – достоен за похвала е пратеникът на Бог). Царю Израилев! Осанна във висините!”
Христос на практика влиза по този тържествен начин в Йерусалим, спазвайки всички пророчества, записани в Стария завет. Но той не влиза като цар земен, или като победител, завръщащ се след спечелена битка. Влиза като Цар, чието царство не е от този свят; като победител на греха и смъртта. Вратата, през която според преданията Иисус влиза в града, съществува и до днес, но вече от векове е зазидана.
Само няколко дни по-късно начинът, по който Иисус влиза в Йерусалим ще бъде използван като доказателство в процеса срещу него, за да бъде изобличен в намерения да узурпира властта.
Латинското название на празника е Dominica in palmis (Палмова неделя, или буквално “Ден господен в палми”). В съвременните европейски езици също се използва латинизираното название на празника, на английски например, е Palm Sunday.
В православието празника се нарича Връбница или Цветница. Връбница, заради осветените върбови клонки, които заместват палмовите листа, а Цветница, защото Христос бил посрещнат и с цветя.
В навечерието на празника в храмовете се освещават на Всенощно бдение върбовите клонки. Чете се Евангелието, след това псалм 50-ти, а после клонките се потапят в светена вода. В деня на Вход Господен в Йерусалим се служи неделна Литургия, по-точно – литургията на Йоан Златоуст, и клонките отново се потапят в светена вода
Върбовите клонки по традиция се пазят цялата следваща година – като украса за иконите в дома на вярващите. На празника се разрешават ястия с риба.
-----------
* Осанна - (на иврит הושיע נא, hôšî‘â-nā’ — спаси ни, молим се) — тържествено молитвено възклицание, кратка молитва и древен хвалебствен възглас.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
Вход Господен в Йерусалим е един от 12-те Велики празника в православието. Подвижен празник, който се отбелязва една седмица преди Възкресение Христово.
Влизането на Исус в Йерусалим е описано и от четиримата евангелисти. За него разказват и Матей (в 21 глава на неговото Евангелие), и Марк (в 11 глава), и Лука (в 19 глава), и Йоан (в 12 глава). В Евангелието от Матей (21:1–7) е казано, че когато наближили “Витфагия при Елеонската планина”, Иисус изпраща двама от апостолите във Витания, за да му доведат “ослица и осле с нея”. Йоан Богослов в своето Евангелие пък споменава, че Христос, като открил младо магаре, просто го възседнал.
В Евангелията на Марк и Лука също се казва, че Иисус изпраща двама от учениците си, за да му доведат магаре, като ги научава и какво да отговорят, ако ги питат. Така и се случва. Учениците намират животно, отвързват го и когато им задали въпроса “Защо го отвързвате?” отговорили, че е нужно Господу, и го отвеждат при Иисус.
Точно по този начин Иисус Христос, възседнал магаре, влиза в Йерусалим. При юдеите съществува древен обичай, според който владетелите, спечелили победа на бойното поле, били посрещани в града, яздейки кон или магаре. Но влизането на кон символизирало военните намерения на владетеля, докато влизащият, възседнал магаре, показвал на града, че желае мир.
По времето на Христос Юдея е превзета от римляните. Затова и юдеите очакват да се появи освободителят, за когото се говори в свещените им писания и за когото пророците им проповядват непрекъснато, като за човек, който ще ги избави от господството на чуждите. Вярвали са, че Месията – Спасителят на Израел – ще се появи на Пасха, затова и посрещат Иисус Христос като Месията, защото вече били научили за чудото на възкресението на Лазар, извършено от Иисус предния ден.
Всъщност, жителите на Йерусалим посрещат Иисус като Цар, точно както повеляват традициите и вярванията им – с палмови клонки, цветя и като застилат пътя му с дрехите си.
Крещят неистово “Осанна* на Сина Давидов! Благословен е идващият в името Господне! (т.е. – достоен за похвала е пратеникът на Бог). Царю Израилев! Осанна във висините!”
Христос на практика влиза по този тържествен начин в Йерусалим, спазвайки всички пророчества, записани в Стария завет. Но той не влиза като цар земен, или като победител, завръщащ се след спечелена битка. Влиза като Цар, чието царство не е от този свят; като победител на греха и смъртта. Вратата, през която според преданията Иисус влиза в града, съществува и до днес, но вече от векове е зазидана.
Само няколко дни по-късно начинът, по който Иисус влиза в Йерусалим ще бъде използван като доказателство в процеса срещу него, за да бъде изобличен в намерения да узурпира властта.
Латинското название на празника е Dominica in palmis (Палмова неделя, или буквално “Ден господен в палми”). В съвременните европейски езици също се използва латинизираното название на празника, на английски например, е Palm Sunday.
В православието празника се нарича Връбница или Цветница. Връбница, заради осветените върбови клонки, които заместват палмовите листа, а Цветница, защото Христос бил посрещнат и с цветя.
В навечерието на празника в храмовете се освещават на Всенощно бдение върбовите клонки. Чете се Евангелието, след това псалм 50-ти, а после клонките се потапят в светена вода. В деня на Вход Господен в Йерусалим се служи неделна Литургия, по-точно – литургията на Йоан Златоуст, и клонките отново се потапят в светена вода
Върбовите клонки по традиция се пазят цялата следваща година – като украса за иконите в дома на вярващите. На празника се разрешават ястия с риба.
-----------
* Осанна - (на иврит הושיע נא, hôšî‘â-nā’ — спаси ни, молим се) — тържествено молитвено възклицание, кратка молитва и древен хвалебствен възглас.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар