8.11.16

Немският физик Вилхелм Конрад Рьонтген, като професор и ректор на Университета във Вюрцбург (Бавария), провежда експериментите си самостоятелно в университетската лаборатория. При един от тези експерименти открива т.нар. “Х-лъчи”, по-известни и като рентгенови лъчи.

Както и при много други открития, нещата стават “по случайност”. На 8 ноември 1895 година, Рьонтген остава да работи в лабораторията, след като е освободил асистентите си. Отново провежда опит, чрез който изследва електрическите разряди в газове. В катодна тръба, покрита с плътна черна хартия, за да не пропуска светлината, която се заражда в областта около анода под въздействие на катодните лъчи. Забелязва, че когато включва тока на катода, лежащите наблизо до опитната установка бариеви кристали (тетрацианоплатинат на бария), започват да сияят със зеленикава светлина. Прекъсва тока в катодната тръба и кристалите спират да светят. При повторно включване на напрежението, сиянието на кристалите, които по никакъв начин не са свързани с прибора, отново започват да светят. В резултат на следващи изследвания ученият достига до извода, че от катодната тръба се излъчват неизвестни лъчи, които той нарича “Х-лъчи”. 

Експериментите му доказват, че х-лъчите възникват в мястото на сблъскване на катодните лъчи в преграда вътре в тръбата. Затова конструира специална тръба – антикатодът е плосък, което дава интензивен поток от х-лъчи. С помощта на тази тръба (по-късно наречена рентгенова тръба) той изучава и описва основните свойства на по-рано неизвестното лъчение, което започват да наричат рентгеново.

Оказва се, че х-лъчите могат да проникват през непрозрачни материали, при това лъчите не се отразяват и не се пречупват. Рентгеновото излъчване йонизира обкръжаващия въздух и осветява фотоплаките. Рентген прави и първите снимки с помощта на рентгеновото излъчване. Откритието му оказва голямо влияние и дава мощен импулс в развитието на науката.

Експерименти и изследвания с използването на рентгенови лъчи помагат да се получат нови сведения за строежа на веществата, което заедно с други открития от този период довежда до преразглеждане на редица схващания от класическата физика.

Съвсем скоро рентгеновите тръби намират приложение в медицината и в най-различни области на техниката.

За епохалното си откритие, което поставя началото на ядрената физика като наука, през 1901 година Вилхелм Рьонтген е удостоен с първата в историята Нобелова награда за физика.

0 коментара:

Публикуване на коментар