Още тогава се предприемат първите опити обикновения уличен бой с юмруци да се префасонира в нещо подобно на спорт. В нелегалните схватки по онова време участват мъже от всички социални прослойки – от най-бедните жители на английската столица, до изтънчени джентълмени, които в схватките се превръщат в съвсем други хора. Постепенно се появяват първите правила. В общи линии, тези правила се уточнявали непосредствено преди провеждането на боя.
Така през 1818 година в списъка с правила, сред които са “да не се бие падналия” и “забранява се хапането”, се добавя още едно, за което участниците може да се договарят – боят да се провежда с ръкавици. Имената на първите джентълмени, които дръзват да нахлузят ръкавиците и да се впуснат в бой пред публика не са се запазили. Но в историята остава датата, на която се появява правилото (и се провежда въпросният първи боксов мач с ръкавици) за ползването на ръкавици – 8 октомври 1818 година.
В началото това “нелепо” и “за страхливци” правило не успява много да се наложи. Тълпата, както е прието, иска кръв, а боксьорите смятат ръкавиците за проява на слабост и страх. Затова продължават да се налагат по физиономиите с голи юмруци, а раните от боевете не рядко зарастват много дълго време и не позволяват на боксьорите да излизат на ринга.
Нелегалният бокс става все по-популярен, а наказанията за упражняването му – все по-строги. Затова любителите на този вид единоборства започват сериозно да се замислят да им предадат по-цивилизован вид. Идеята е властите да го признаят официално за спорт и да спрат преследванията.
Първото появяване на боксовия ринг може да се отнесе към 1743 година. В своя клуб Джек Бъртън провежда юмручни боеве и печели от залаганията в двубоите. В списъка на клуба има само седем правила. Първото се отнася за квадрат в центъра на ринга, от където започва боя. Според второто правило, секундантите на боец трябва да го “доставят” в този квадрат в рамките на 30 секунди след като е паднал, иначе – нокаут. Третото правило поставя ограничения за лицата, които имат право да се качват на ринга – бойците и техните секунданти. Според четвъртото, боят не е ограничен по време и продължава до тогава, докато един от бойците се окаже неспособен да стигне до квадрата в центъра в рамките на 30 секунди, или докато секундантът му не обяви, че се предава.
В петото и шестото правила се уточнява разпределянето на паричната награда между бойците и кой трябва да решава спорните ситуации по време на боя – избирали се двама джентълмени от зрителите. И седмото, главно правило, определяло, как ще се провежда двубоят: забраняват се удари по паднал противник, да се хваща съперника за косите, панталоните или други части от тялото под кръста.
Тези правила залягат по-късно като основа на Правилата на лондонския клуб от 1838 година. От тях се възползват не само на това място, но и из цяла Англия, както и в САЩ. Основните параметри за провеждане на юмручните боеве остават същите. Единственото допълнение – разрешава се да се нанасят удари с глава и лакти.
През 1853 година тези правила са модернизирани, но дори и тогава правилото за ръкавиците не се включва официално. Малко е ограничен спектъра от позволени удари – забранено е да се нанасят удари с глава под пояса на противника. Освен това се забранява (отново) да се бие паднал противник, да се хапе (Майк Тайсън дали е чувал това правило?) и да се използват дълги нокти, за да се дере противника.
Постепенно боксът се превръща в спорт и получава все повече признание сред обществеността, но в Англия си остава все така незаконно забавление. Има си всичко: зрители, спортисти, треньори и тренировки, запалянковци, рекламни афиши и дори турнири. В началото на ХХ век започва да се разработва и тактическата постановка в боевете. Вече не е достатъчно само да мелиш противника с всички сили. На преден план излизат хора като шампионът Даниел Мендоса, който въпреки наглед скромното си телосложение успява да претрепва здравеняците, използвайки не много хитра система за защита, съчетана с постоянно местене по ринга. Мендоса се слави и с прецизното нанасяне на удари по тялото на противника, където болката се усеща много по-силно.
Последната крачка към официалното признаване - да се намалят травмите и кървавите сцени в бокса. Именно за това спомага въвеждането в правилата на точка, която задължава спортистите да носят кожени ръкавици, напълнени с конски косми.
Официално това се случва през 1867 година, когато членът на любителския атлетичен клуб Джон Греъм Чембърс разработва правилата за предстоящия любителски шампионат в Лондон. Джон Шолто Дъглас, девети маркиз на Куинсбъри, който подкрепя материално автора на проекта, му помага освен това и с налагането му сред широката маса боксьори. Затова и тези нови правила остават в историята като “Правилата на маркиз Куинсбъри”.
В тях се регламентира провеждането на боевете, въвежда се стандарт за продължителността на рундовете и техния брой. Също там е разписана и официалната екипировка за боксьорите, от която нямат право да се отклоняват.
Пак тези правила въвеждат отброяването на десет секунди, през които паднал боксьор трябва да се изправи на крака сам, без да му помагат секундантите.
Правилата остават непроменени много дълго време, но и боевете без ръкавици си остават все така популярни сред народа. Така продължава до 1882 година, когато е произнесено съдебното решение по делото на Р.Куни, предизвикало много широк интерес в обществото. Решението гласи, че боксирането без ръкавици е опасно за здравето на спортистите, дори това да става с тяхно съгласие. Така от този момент насетне, боксът с голи юмруци отстъпва и боевете започват да се провеждат на официално равнище по “Правилата на маркиз Куинсбъри”.
Последният официален бой без ръкавици се провежда на 6 август 1889 година. Тоагава на ринга в битка за званието шампион се изправят двамата американци (в Англия боевете без ръкавици вече официално са приравнени към престъпление и не се провеждат) Джон Съливан и Мичъл Кипрейвъп.
Така любимият на народа юмручен бой с голи ръце остава в историята. Замества го спортът бокс, който и днес мнозина смятат за излишна форма на жестокост. А по онова време, в края на XIX и началото на ХХ век е смятан за сурогат, недостоен да замени добрият стар кървав спорт, в който по-силният пребива по-слабия за удоволствие на тълпата.
-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>
0 коментара:
Публикуване на коментар