7 октомври 2021 г.

На 4 октомври 1959 година от космодрума в Байконур е изстреляна ракетата носител “Восток-Л”. Задачата й е да изведе в орбита космическият спътник “Луна-3”.

Самият спътник представлява радиоуправляема “консервна кутия”, дълга около 120 см и с диаметър малко по-малко от 1 метър. На борда й има апаратура, предназначена да заснеме, промие филма и след това да предаде на земята кадрите, които сондата ще направи по време на пътуването си до Луната.

В епохата на космическата надпревара между бившия Съветски съюз и САЩ, американците първи успяват да изпратят човек на Луната. Руснаците също имат своите "първи" места в  състезанието за Луната. Между януари 1959 година и октомври 1970 година те изпращат 20 различни мисии до естествения спътник на Земята. Първи са в “разбиването” на апарат на повърхността на Луната, първи извършват меко кацане и първи изпращат апарат в орбита около нея.

Съветите правят и първите снимки на обратната страна на Луната. Това се случва на 7 октомври 1959 година, когато “Луна-3” изпълнява по план мисията си. Обратната страна на спътника ни винаги е будила интерес, защото дотогава никой човек не е виждал какво има там и как точно изглежда. От Земята спътникът ни винаги изглежда по един и същи начин. Някои дори и в наши дни си мислят, че Луната не се върти изобщо. Това не е вярно.
Виждаме постоянно едно и също лице на нашия спътник, заради скоростите, с които Луната обикаля около Земята и се върти около собствената си ос. Грешно е схващането, че “тъмната й страна” не е огрявана от Слънцето. Просто за нас тя си остава “невидима”, не и за слънчевите лъчи.

Мисията на “Луна-3” е да фотографира обратната страна на Луната. Сондата разполага за целта с 35 мм камера с два типа обективи. Камерата е така проектирана, че да започне да прави снимки, когато фотоклетка на борда ѝ улови отразената от повърхността на Луната слънчева светлина. Апаратът преминава на около 64 000 км от повърхността на спътника ни и прави 29 снимки за период от време малко повече от 40 минути. Заснета е почти 70 процента от повърхността на обратната страна на Луната.



На борда на сондата има автоматична мини фотолаборатория. Снимките са проявени и 17 от тях са успешно “сканирани” (специално разработена телевизионна камера и предавател, чието общо наименование е "фототелевизионно устройство Енисей") и транслирани обратно на Земята.
Разбира се, изображенията са с много ниска резолюция и все пак ясно показват много от особеностите на пейзажа на тъмната страна на Луната. Първенството в това начинание дава преимущество на руснаците в именуването на новите обекти на повърхността на спътника ни. Появяват се “Морето Москва” и “Морето на Мечтите”, както и кратерите, именувани в чест на Джордано Бруно, Жул Верн, Хайнрих Херц, Курчатов, Менделеев, Пастьор, Едисон и т.н.

Така, преди 59 години човек за пръв път “хвърля поглед” на обратната страна на Луната и придобива представа какво има там.

Руският център за управление на полетите губи връзка с апарата на 22 октомври 1959 година, когато “Луна-3” навлиза в атмосферата на Земята и прекратява съществуването си. По-късно са правени нови опити с изпращането на сонди, аналогични на “Луна-3”, по аналогична траектория, но всички те са неуспешни. По-качествени снимки от лунния пейзаж са получени чак през лятото на 1965 година с помощта на апарата “Зонд-3”.

-----------
За още новини харесайте страницата ни във Facebook>>>

0 коментара:

Публикуване на коментар

Може да ви е интересно...