6.7.15

На кометата 67Р (Чурюмов-Герасименко) може да има в изобилие микроби от извънземен произход, твърдят британски астрономи. Присъствието на живи организми под ледената покривка може да обясни характерните особености, които се наблюдават на кометата - например, богатата на органични съединения черна кора. Но нито орбиталният апарат Rosetta, нито сондата Philae разполагат с прибори, които да позволяват да се търси наличието на живот. Хипотезата си учените ще представят по време на конференция на Кралското астрономично общество, която се провежда днес.

Макс Уолис (Max Wallis) от Университета в Кардиф и Чандра Викрамасингх (Chandra Wickramasinghe), директор на  Бъкингамския център по астробиология, твърдят, че на кометата има благоприятна среда за живот, по-подходяща дори от полярните региони на Земята. Само присъствието на живи микроорганизми може да обясни такива аномални явления на повърхността на кометата, като тъмната кора, лед, кратери с плоско дъно и гигантски скални блокове.

Тези свойства показват, че на кометата съществува среда от смес на лед и органична материя, която слънчевите лъчи подгряват и точно там могат да се открият микроорганизми.

Астрономите са създали модел на процесите, които протичат на повърхността на планетата. Според модела, живите същества за да могат да колонизират небесното тяло, трябва да имат достъп до вода в течен вид, а такава може да се крие в пролуките между леда. Подобни организми трябва непременно да съдържат антифризни соли, които да им позволяват да оцеляват при температура от минус 40 градуса по Целзий. До тази температура се затопля в момента повърхността на кометата.

Освен това, от многото пукнатини в леда на повърхността на кометата се изхвърлят струи от прах и газ. “Според мен, виновник за това са микробите, които живеят под леда – заради тях налягането на газовете става толкова голямо, че слоевете лед не издържат и се пукат”, обяснява професор Викрамасингх.

И накрая, за възможното наличие на живот на кометата Чурюмов-Герасименко подсказва и изобилието от органични молекули на повърхността й, организирани в по-сложни връзки, отколкото простите въглеводорни съединения (от типа на метана, например). Свидетелства в тази посока са снимките, направени с инфрачервената камера на апарата Rosetta.


Мисията на Европейската космическа агенция Rosetta се води от страните-членки в ЕКА и колегите им от NASA. Данните, получени от мисията, са необходими за да се обяснят процесите на еволюция на Слънцето, Слънчевата система и появата на водата на Земята. Мисията включва орбитален апарат и спускаем модул. На повърхността на кометата 67P (Чурюмов-Герасименко) на 12 ноември миналата година кацна сондата Philae. Това беше първото меко кацане на земен апарат на ядро на комета.

Пикът на изследователската мисия ще е на 13 август 2015 година, когато кометата ще се приближи на минимално разстояние до Слънцето. В този момент изпаряването на вещество от ядрото на кометата ще протича с най-голяма интензивност. На 23 юни ЕКА съобщи, че удължава мисията Rosetta до септември 2016 година. Планирано е орбиталният кораб също да се спусне на повърхността на 67Р Чурюмов-Герасименко.

0 коментара:

Публикуване на коментар