15.4.17

Днес  Леонардо да Винчи е известен на първо място като художник, но маестрото смята себе си за учен и инженер. Освен това е философ, мислител, който приема за единственно верен критерий реалният опит, представен по нагледен начин. Отрича схоластичните разсъждения. Леонардо е амбидекстър, т.е. служи си еднакво добре и с дясната, и с лявата ръка. Знае се, че се е занимавал и с музика, и с кулинария. Ненапразно е казано, че талантливият човек е талантлив във всичко. А Леонардо е направо гениален. 

В малкото селце Анкиано, близо до град Винчи във Флоренция, на 15 април 1452 година се ражда Леонардо ди сер Пиеро да Винчи. В личния си дневник дядо му - Антонио да Винчи записва: “В събота, в три часа през нощта на 15 април (22:30 часа според днешното отчитане на часовете в денонощието) се роди моят внук, син на сина ми Пиеро. Нарекоха момчето Леонардо. Кръсти го баща му Пиеро ди Бартоломео”


Бащата на Леонардо е нотариус, майка му – обикновено селско момиче. Бракът с любимия ѝ мъж е невъзможен, а и той самият скоро сключва брачен съюз с богата и знатна дама. Леонардо е на 3-годишна възраст, когато баща му го взема в семейството си – нещо напълно нормално за порядките от онова време. Опитите на бащата да приобщи извънбрачния си син към професията на правист са абсолютно неуспешни: Леонардо не се интересува от законите в обществото. Но пък уменията му в рисуването не остават незабелязани, затова баща му го изпраща да се учи от големия майстор на Тоскана Андреа дел Верокио. 

Леонардо не се задържа дълго в ателието на Верокио. Джорджо Вазари, биографът на големите ренесансови художници от началото на XVI век пише, че след като Леонардо рисува заедно с учителя си “Кръщението Христово”, Верокио, впечатлен от майсторството на ученика си, се заклева никога повече да не докосва четките.

Днешната слава на Леонардо наистина до голяма степен се дължи на творбите, родили се под четката му. “Мадона Лита”, “Дамата с хермелина”, ненадмината и загадъчна “Мона Лиза”… Леонардо обаче не посвещава много от времето си на рисуването, затова и творбите му не са толкова многобройни. Той изучава природата, стреми се да проникне в принципите на реализма, законите на възприятието, и точно тези му занимания извеждат живописта на качествено ново стъпало. Не участва в теоретичните диспути и спорове – просто създава шедьоври.

Благодарение на Леонардо рисунъкът получава правото да бъде размит, цветовите контрасти – смегчени и рисунката и реалността да станат по-близки, но и едновременно с това – по-загадъчни. Потокът от посетители в Лувъра, които желаят да видят безсмъртната творба на майстора, е нескончаем. Но майсторът на четката приема себе си най-вече като учен и инженер, а не като художник.


Работата му по фреската “Тайната вечеря”, която на практика би отнела не повече от 3 седмици, продължава цели три години. Картината е шедьовър. Ненадминат по майсторството на изпълнението си, но все пак – изпълнен за 3 години, вместо за нормалните 3 седмици. И всичко е заради отношението на Леонардо към света. Житейската му философия би могла да се опише с простата фраза “Всичко е глупости, освен пчелите…”. При това – буквално. Ескизите му на пчели и оси в полет са безброй. А прочутият му “Ветрувиански човек” и досега служи за представяне на пропорциите не само в човешкото тяло, но и на Вселената изобщо. В дневниците му са запазени скици на парашут, велосипед, прототип на защитена бойна машина (танк), прожектори, катапулти и мортири… Много други инжерени хрумвания се срещат по страниците на безценните дневници. Което обаче, не означава, че трябва Леонардо да се смята за техен изобретател. Както и Жул Верн не бива да се приема за изобретател на подводницата, само защото е написал фантастичен роман за приключенията на капитан, на име Немо, който притежава подводница.


И все пак, във всекидневието си използваме много повече изобретения, които са дело на Леонардо да Винчи, за които просто не си даваме сметка. Пушачите, докато си палят цигарата, едва ли осъзнават, че колелцето с нарези на запалката им води началото си от гения на Ренесанса. Защото точно той предлага конструкция на запалителен механизъм за оръдия, изпълнен като барабан с нарези, триещ се в огниво.

Или другото му предложение, за което пише: “Обичаят у някои да завързват към стола зайци, за да бършат ръцете си в козината им по време на хранене, ми се струва, че не отговаря на духа на времето, в което живеем. Не ми харесва и навикът да бършем лъжицата си в дрехата на седящия до нас. Всеки трябва да получава парче плат, което после да се изхвърли, след като сме избърсали ръцете или лъжицата си в него, без да мърсим масата”. Да, салфетките за хранене са нещо, което Леонардо въвежда в употреба.


Разбира се, тези изобретения не изглеждат толкова вълнуващи като танка или другите му разработки на оръжия за “масово поразяване”. Но в ежедневието си е по-добре да се срещаме с тях, отколкото с танковете. А и самият Леонардо не би имал нищо против, след като прекарва 13 години на поста разпоредител на придворните пирове. Защото точно това е длъжността му през годините, прекарани в двора на херцог на Милано Лудовико Сфорца. По това време Леонардо създава и въвежда в употреба такива неща като резачката за яйца, месомелачката, пещта за печене с конвекция на въздуха и дори машинката за смачкване на чесън. Между другото, в Италия и до днес наричат този уред с почтителното име “Леонардо”. Единствено тирбушонът му, специално предназначен за левичари, не се радва на дълъг живот.

През 1516 година Леонардо по покана на френския крал Франсоа I се мести да живее в Клу. Франсоа I му предлага гостоприемството си и флорентинецът приема неговата опека. През тези последни години от живота си маестрото не твори. Знае се обаче, че някъде по това време е завършен “Ritratto di Monna Lisa del Giocondo”, т.е. “Портрет на госпожа Лиза дел Джокондо” или както е известна – “Мона Лиза”. След смъртта на Леонардо картината остава във владение на Франсоа I.

Според написаното от Джорджо Вазари – биограф на великите художници от епохата на Ренесанса и самият той художник и скулптор – Леонардо става много близък приятел с френския крал. Пак в “Жизнеописания на най-известните живописци, ваятели и архитекти” на Вазари са описани последните дни на гениалният флорентинец. В края на април 1519 година Леонардо поискал да повикат свещеник, за да се изповяда и да получи светото причастие. В завещанието, което оставя, Леонардо отново е загадъчен до край. Пожелал  в последния му път ковчегът му да бъде съпроводен от 60 бедняци – тази случка и до днес не е намерила логично обяснение.

На 2 май 1519 година, на 67 годишна възраст, Леонардо да Винчи почива. И смъртта му е обгърната в митове. Според легендата, самият Франсоа I държи ръката на умиращия. Тази сцена е вдъхновила мнозина художници, които я изобразяват в творбите си. Но това е по-скоро мит, отколкото реалност, смятат експертите.
Върху надгробния му камък е изсечен надпис: “В стените на този манастир почива прахът на Леонардо да Винчи, велик художник, инженер и зидар на Френското кралство”. 


Наследник на гения става придружаващият го ученик и приятел Франческо Мелци, който през следващите 50 години пази и се разпорежда с наследството на великия си учител. Освен картините и инструментите на Леонардо, Мелци запазва над 50 000 оригинални документи и личните му дневници, но за съжаление до наши дни са оцелели едва една трета от тях.


0 коментара:

Публикуване на коментар