С петгодишно закъснение японска сонда влезе в орбита около Венера

Вторият опит на японската сонда Akatsuki (“Утринна звезда”) да влезе в орбита около Венера е успешен. На 7 декември 2015 година, пет години след първия неуспешен опит, апаратът е постигнал поставената задача.

Сондата на японската космическа агенция (JAXA) Akatsuki е предназначена да изследва планетата Венера от орбита около нея. Стартира на 21 май 2010 година от японския космодрум “Танегасима”. На 7 декември 2010 година апаратът се доближи до Венера, но маневрата за влизането му в орбита беше неуспешна.

Изстрелването на Akatsuki на 21 май 2010 година

Причина за неуспеха тогава става неизправност в един от клапаните на горивната система. Заради недостатъчното гориво, постъпващо към двигателите на сондата, импулсът е недостатъчно продължителен. Траекторията на апарата е променена и той е изведен на друга орбита. Докато разглеждат различни възможности за повторното му изпращане към Венера, специалистите от Земята симулират аналогични повреди и измислят начин, по който да внасят корекции в отдалечен режим на управление.

В продължение на пет години сондата лети по орбита около Слънцето. Към момента на новото му сближаване с Венера е сметнато, че може да бъде използван и е насочен към планетата. Според съобщение на JAXA, на 7 декември 2015 година Akatsuki успешно е влязъл на орбита около Венера. През следващите няколко дни ще премине етап на проверка на функционалността му: поначало апаратурата на борда му е предназначена да работи в рамките на 4 години, но сондата вече пет години е в полет. През това време апаратурата е била подложена на постоянното въздействие на слънчевата радиация, а повърхността на сондата периодично е загрявана до 140 градуса. Всичко това може да се е отразило на работоспособността на апаратурата на борда на Akatsuki.

Ако се окаже, че сондата разполага с достатъчно мощности и е функционална, през следващите две години ще обикаля по елиптична орбита около Венера. Максималното й сближаване ще я отвежда на дистанция от 550 км от планетата, а в максимално отдалечената точка на орбитата ще се намира на 300 000 км.
Планира се в частност, да се изучи механизмът на възникване на ураганите и гигантските облаци от сярна киселина в атмосферата на Венера. Астрофизиците обаче не изключват вероятността нищо от планираните задачи да не бъде осъществено, ако се окаже, че оборудването е загубило функционалността си.