17 юли 2016 г.


Международен екип учени, водени от палеогенетик от Майнц, Германия, е установил на база генетични анализи, че популациите, населявали Плодородния полумесец са дали началото на днешните южноазиатци, но не и на европейците. 

Седентизмът*, земеделието и селското стопанство са изобретени от човек преди около 10 000 години. Това се случва на територията между съвременните югоизточен Анадол, Иран, Ирак и Сирия – традиционно това е мястото, наречено Плодородния полумесец.
Повечето от уменията и “технологиите”, свързани с отглеждането на земеделски култури и развъждането на домашни животни като овце, кози, крави и свине водят началото си от този регион.
За да се отбележи тази радикална промяна в прехода на човешките общности от живота на ловци-събирачи към воденето на уседнал начин на живот и занимания със земеделие, учените използват термина “неолитна революция”. Около 2000 години по-късно новият за неолита начин на живот се появява в югоисточните частни на Европа, за да се пренесе съвсем скоро и в централната част на континента и по цялото Средиземноморие.

През седмицата международен екип от учени, водени от специалист по палеогенетика от Гутенберговия университет в Майнц, Германия (JGU), публикува в списание Science резултатите от свое изследване, според които най-ранните земеделци, обитавали някога край планините Загрос в съвременен Иран, т.е. – в източната част на Плодородния полумесец, не се явяват предци нито на първите фермери в Европа, нито на съвременните хора, населяващи Стария континент.

Река Konjan Cham в Иран
“За нас е изненадващ резултата от изследванията ни. Съвсем наскоро екипът ни установи, че корените на ранните земеделци из цяла Европа могат почти без прекъсване да се проследят до северозападните части на Анадола. Но новите данни показват, че веригата на миграцията към Европа се е прекъснала някъде в източната част на Анадола”, пише в статията Фарназ Броушаки, водещ автор и член на екипа палеогенетици към JGU.

Според предишното проучване на екипа, неолитните заселници от Северна Гърция и региона на Мраморно море в западната част на Турция, са достигнали до Централна Европа по т.нар. Балкански маршрут и до Иберийския полуостров през Средиземноморския маршрут. Тези колонизатори донесли на Стария континент уседналия начин на живот, селското стопанство и отглеждането на домашни животни и растения. Новото изследване показва, че някои от най-ранните земеделци, населявали земите на днешен Иран, са генетично различна група и имат съвсем далечна връзка с първите земеделци, населявали района на днешните западен Анадол и Европа.

“Много интересен е фактът, че хора, които са толкова различни на генетично ниво; които и на външен вид са изглеждали много различно и са говорели различни езици, населявали са различни региони в Анатолия и Близкия Изток, но са усвоили начина на живот на земеделци почти едновременно", казва професор Йоахим Бургер, водещ автор в изследванията. “Групата праисторически хора, населявали района на планините Загрос, преди около 50 000 години се отделили от останалите популации на Евразия и били сред първите “изобретатели” на земеделието”.


Професор Бургер, екипът от палеогенетици и други специалисти по генетика от цял свят, са пионери в извършването на палеогентични анализи на процеса на “неолитизация” на Европа. Провеждат изследвания вече 10 години, като през 2005 година те за пръв път изнесоха данни от ДНК-анализ на праисторически земеделци от европейските територии. През 2009 и 2013 година екипът изследва сложните генетични връзки между  различни общности на ловци-събирачи. Сега екипът доказва, че идеята за "ex oriente lux" е вярна в сферата на културите, но не и на генетично ниво.

Мариан Машкур, ирански археозоолог, който работи в Париж и заедно с професро Бургер е сред инициаторите на проучването, добавя: “Неолитният начин на живот води началото си от Плодородния полумесец. Вероятно и някои от неолитните заселници са започнали пътя си от този регион. Но голямата част от “античните иранци” не са се насочили на запад, както мнозина предполагат”.
Изследването показва, че са поели на изток. Изследователите са установили, че геномът на иранците представлява основната част от предците на съвременните южноазиатци. Много сегменти от техният геном се среща в съвременните афганистански и пакистански популации, но почти 10000-годишният геном на иранците от планините Загрос е най-сходен с този на съвременните зороастрийци в Иран.
“Религиозната група вероятно по-малко, отколкото съседните ѝ в региона, е допускала смесване с хора от по-късните миграционни вълни и така е запазила повече от генотипа на техните праисторически предци”, казва Броушаки.


Като обобщение на резултатите от изследването, учените заявяват: По всичко личи, че две много различни групи от хора са станали първите земеделци – хората от Загрос, неолитните фермери от Плодородния полумесец, които се разселили на изток и станали предци на повечето от съвременните южноазиатци; и земеделците от Егейския регион, които колонизирали Европа преди около 8000 години.
“Корените на земеделието се оказват генетично по-сложни, отколкото сме свикнали да смятаме. Не става дума само за един Неолитен център, където се е родило земеделието; време е може би да приемем идеята за Федерална неолитна зона”,  подчертава в заключение професор Бургер.

-----------
* В културната антропология седентизмът е термин, с който се обозначава практиката човек да живее за дълги периоди от време на едно и също място. Повечето от западните култури са седентистки по същността си. Най-общо казано, седентизмът предполага големи групи от хора да обитават перманентно на едно място.

0 коментара:

Публикуване на коментар

Може да ви е интересно...