28.7.17

Официалните данни гласят: 242 419 загинали и над 164 000 тежко ранени. Неофициално се говори за повече от 655 000 жертви на природния катаклизъм, смятан за най-смъртоносния за ХХ век. 

В енциклопедиите е известно като Таншанското земетресение. Сухите данни говорят за земен трус с магнитуд от 8,2 степен по скалата на Рихтер. Земетресението започва на в 3:42 часа местно време на 28 юли 1976 година и продължава 23 секунди. Епицентърът му е край индустриалния град Таншан в провинция Хъбей на Китайската народна република. Хипоцентърът заляга на дълбочина от 22 километра. 16 часа по-късно земетресението е последвано от вторичен мощен трус, който увеличава броя на жертвите.


Трусът е толкова мощен, че причинява разрушения и в град Тиендзин и Пекин, които се намират на около 140 километра в западна посока от епицентъра. Около 5,3 милиона жилищни, обществени и промишлени сгради са разрушени или повредени до степен на неизползваемост. Последвалите няколко афтършока, най-силният от които е с магнитуд от 7,1 степен по скалата на Рихтер, стават причина за още жертви и разрушения.

В град Таншан първичният трус разрушава над 90% от всички сгради. Започват спасителни дейности, но последвалият 16 часа по-късно вторичен мощен трус затрупва под руините и хората, притекли се на помощ на пострадалите. До 1 август силните вторични трусове не престават. Регистрирани са над 130 афтършока с магнитуд над 4,5 степен по скалата на Рихтер.


Първият трус е усетен в места, отдалечени на 800 километра от епицентъра.

По мащабите на жертвите и разрушенията Таншанското земетресение се оказва безпрецедентно. На практика градът е изравнен със земята. В някои райони зейват огромни пукнатини. В една такава пукнатина е погълната цялата сграда на местна болница и претъпкан пътнически влак.


Огромният брой на жертвите се дължи на това, че трусът става през нощта и почти всички жители на индустриалния град спят по домовете си. Жилищните сгради са зле построени, а и самото населено място е от най-пренаселените в региона. Експертите по-късно коментират, че основна причина за колосалните разрушения е липсата на каквато и да е сеизмична защита при строителството на сградите. Нито в процеса на проектирането, нито при изграждането на инфраструктурата е следено за вземането на такива мерки.

Днес в центъра на Таншан се издига гранитен монумент - дълга стена с изписани имената на загиналите, която напомня за най-разрушителния и смъртоносен природен катаклизъм през ХХ век. На мястото е изграден и информационен център, който изпълнява функцията и на музей – единственият по рода си в Китай, събрал в себе си спомените за Таншанското земетресение от 28 юли 1976 година. 


Земетресението в Таншан става второто в историята на цивилизацията по броя на жертвите. На челно място в тази черна класация е друго китайско земетресение – от 23 януари 1556 година в долината на река Вей, протичаща през централната провинция Шънси. Тогава загиват над 830 000 души.

Таншанското земетресение има и важни последици в политически план. Няколко месеца по-рано почива първият министър-председател на Китайската народна република Джоу Енлай. През септември 1976 година почива и Мао Дзъдун. Двете събития слагат край на варварската “Културна революция”, а след Таншанското земетресение политическите боричкания в комунистическата партия се изострят до степен на вътрешни “кървави” битки.


0 коментара:

Публикуване на коментар